Проектът за спешно кардиохирургично лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания продължава да се разраства. След „Националната кардиологична болница”, болница „Токуда” и Университетска болница „Света Екатерина”, към инициативата на БКИ се присъединява и Сити Клиник, София. Програмата включва специализиран медицински авиотранспорт за пациенти, спешно нуждаещи се от животоспасяваща кардиохирургична операция.
Миналата седмица, 16 октомври 2014 г., от СБАЛК Велико Търново бе транспортиран по спешност мъж на 49 г., с данни за преживян миокарден инфаркт, усложнен от изразен белодробен застой и рискови фактори за исхемична болест на сърцето. Пациентът е постъпил в СБАЛК Велико Търново със стенокардна болка, почувствал стягане, умора и задух. Направената инвазивна оценка показа критични стеснения на коронарна артерия, наднормено тегло, захарен диабет и дислипидемия. Пациентът е с артериална хипертония от 9 години.
Мъжът бе транспортиран до София в рамките на 45 мин. с екип на СБАЛК Велико Търново, състоящ се от лекар реаниматор и медицинска сестра. В столицата ги посрещнаха анестезиолог и кардиохирург, за да бъде извършена оперативна реваскуларизация в ускорен порядък.
Успешното публично-частно партньорство, в което участват водещите държавни и частни болници, специализирани в интервенционално и кардиохирургично лечение на сърдечно-съдови заболявания, е перспективен модел за реформа на националната система за спешна помощ в България.
Българският лекарски съюз иска медиците да имат гарантирано лечение срещу инфекции, придобити на работното място. Това беше обявено от съсловната организация по време на конгрес по нефрология в Хисар. Лекарският съюз подема инициатива под наслов „Да излекуваме нашите лечители“, чиято цел е с нормативни промени да се осигури заплащан от държавата скрининг за най-честите инфекции, с които медиците се сблъскват. Настоява се при заразяване медикът да има гарантирано най-модерно лечение. Лекарите, медицинските сестри и зъболекарите са сред групите с най-висок риск от заразяване с вирусите на Хепатит Б, Хепатит Ц и ХИВ – обясни зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Кирил Еленски:
„Инициативата се състои в намерението да се разработят предложения за нормативни промени в законодателството, даващи възможност медицинският персонал да бъде лекуван с предимство, с иновативни препарати, със специални лечения, които да покриват рисковете, свързани с професията. Втората част от нашата активност е да използваме всичките ни ресурси и контакти с медиите, за да може тази инициатива да бъде разпространена и да търсим обществена подкрепа за това – да убедим обществото, че трябва да бъде запазено или възстановено здравето на медицинските специалисти, за да можем да бъдем полезни на нашите пациенти.“
НЗОК очаква от МЗ трансфер от 9 млн. лв., като с парите ще бъдат заплатени разходи за лекарства за болнична помощ. Това съобщи за Zdrave.net представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Петко Кенанов. Той информира, че на вчерашното заседание на надзора е взето решение остатъкът от резерва на касата да бъде даден за медикаменти. Така за октомври от него ще бъдат взети 28 млн., а още толкова ще бъдат извадени и през ноември.
Сумата от 9 млн. лв., която МЗ трябва да даде на НЗОК, е за стари плащания за ваксини. От касата обясниха, че става въпрос за препарати, които НЗОК е поръчала през 2013 г., докато имунизациите бяха нейно задължение. Тя ги е заплатила на доставчиците и сега МЗ трябва да покрие този разход.
От НЗОК обясниха, че до края на бюджетната година за лекарства са необходими 94 млн. лв. Така след като резервът от 56 млн. лв. и парите от трансфера на МЗ бъдат даден за медикаменти, касата ще има нужда от още 29 млн. лв. От там разчитат на по-голяма събираемост на здравни вноски през последните месеци, за да може да бъде компенсиран дефицитът.
Нужни са поне 500 милиона лв. допълнително в бюджета на НЗОК за 2015 г.
Най-малко половин милиард лева повече са необходими за здравеопазване за следващата година. Това каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.
По думите му, ако средствата са в размера на тазгодишните – при това с двете актуализации на бюджета на касата, това ще означава, че в следващия рамков договор не може да се включи нищо ново или да се направят корекции на цени.
Той отбеляза още, че не е необходимо да се разширява пакетът здравни дейности, заплащан от НЗОК, тъй като и без това не стигат парите за всичко, което се плаща от нея през последните 3-4 години. Това, по думите му, е довело до „срутването“ ѝ.
Не съществуват проблеми с регулативните стандарти, предвидени за последното тримесечие на годината. Това обявиха от пресцентъра на НЗОК по повод появилата се информация, че направленията за специалисти са орязани с 20%, а тези за изследвания – с 40%. Според касата, разликата между предвидените направления за последното тримесечие на 2014 г. и последното тримесечие на 2013 г. е 2%, както е видно от таблицата:
ІV-то тримесечие 2013 г. ІV-то тримесечие 2014 г.
Направления за консултации
със специалист 1 616 359 1 583 098
(общо)
По повод остри случаи 1 197 621 1 106 306
Диспансерно наблюдение 418 738 476 792
През 2014 г. в Националния рамков договор за медицински дейности (НРД 2014 за МД) Българският лекарски съюз и НЗОК договориха увеличение на цените на прегледите, които институцията заплаща на специалистите в полза на здравноосигурените пациенти. За да бъдат спазени параметрите на Закона за бюджета на НЗОК, увеличението на парите за преглед е за сметка на обема на регулативните стандарти. Намалението на направленията за консултации със специалисти в сравнение с миналата година се дължи и на увеличения брой на диспансеризираните лица, за които се определят задължителни консултации.
От НЗОК информират, че личните лекари и специалистите могат да използват 10% допълнително над определените им за тримесечие регулативни стандарти. Остава и възможността за надвишаване на регулативните стандарти с още 15%, които трябва да се компенсират в следващото тримесечие, а неусвоените направления от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото.
Предвидена е и възможност при неусвоени направления за диспансерно наблюдение те да бъдат прехвърлени за остри случаи. Определен е и резерв в НЗОК и РЗОК, от който да бъдат отпускани допълнителни средства на личните лекари и на специалистите, ако те са заявили такава необходимост.
Бактериалните инфекции на горните и долните дихателни пътища, придобити в обществото, са едни от най-честите причини за търсене на медицинска помощ в развитите държави. Акутният бактериален риносинузит, изострянето на хроничния бронхит и пневмонията са причина за висока болестност. А инфекциите на долните дихателни пътища, особено след вирусна инфекция, са причина и за лоша прогноза.
Подобно на другите респираторни инфекции, пневмониите, придобити в обществото (ППО), зачестяват през есенно-зимния сезон. До голяма степен, това се дължи на увеличаването на вирусните инфекции на горните и долните дихателни пътища, усложнения на които са пневмониите. От много голямо значение за прогнозата на тази инфекция е тежестта на пневмонията и микробиологичното проследяване на пациента. От пациентите с бактериемия, по време на пневмонията умират 19,6%.
Смъртта на всеки пети пациент с бактериемия е сериозно основание за изследване на хемокултури – правило, което често е пренебрегвано у нас. Преценката на общото състояние и особено на съпътстващите заболявания са необходими за взимане на решение за хоспитализация, за интензивността на диагностичните и терапевтичните процедури. Не трябва да се забравя, че етиологичните причинители на инфекциите на горните дихателни пътища и пневмониите, придобити в обществото, много често зависят от преморбидното състояние на пациента. Също така, пневмонии, които се проявяват при пациенти в извънболничната медицина, но хоспитализирани през последните 15 дни, е много вероятно да са вътреболнични пневмонии. При тях микробите причинители са коренно различни, лекарствената резистентност е много висока и терапевтичният подход трябва да е коренно различен.
Етиотропната терапия зависи както от общото състояние на пациента, така и от съпътсващите заболявания и не на последно място – от предхождащата антибиотична терапия. Острият бактериален риносинузит е само около 2% процента от ринитите през есенно-зимния сезон, които в болшинството си са с вирусна етиология /Blondeau, J.M. 2006/. Бактериалният риносинузит обикновено е вторична инфекция, която се появява десетина дни след началото на вирозата. Обикновено ориентировъчно за диагнозата, което налага и микробиологично изследване, е липсата на подобрение в рамките на десет дни на вирусен ринит и влошаването на клиничната му картина след 5-6-ия ден от началото на инфекцията. Патогмонични са симтомите, свързани с появата на болка, влошаване на общото състояние и промяна в харктера на секрецията. Най-чести причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis. Според ABRS Guidelines, много важно за подхода в антимикробната терапия е условието дали пациентът е бил лекуван през последните 4-6 седмици с антибиотици. Ако инфекцията е лека и когато пациентът не е приемал антибиотици през последните 4-6 седмици, се препоръчва лечение с Amoxicillin (до 4000 mg/ден), Amoxicillin/ Clavulanate, Cefuroxim. При болни със среднотежка инфекция и при тези, които са лекувани с антибиотици през последните седмици, терапията е Amoxicillin/Сlavulanate, Levofloxacin или комбинация на макролиди (Claritromycin) с Amoxicillin. Екзацербацията на хроничния бронхит се причинява отново най-често от пневмококи, хемофилус и мораксела, но тук като етиологично значими микроби се очертават също Staphylococcua aureus, Pseudomonas, Enterobacteriaceae. Това налага не само необходимостта от микробиологично изследване при пневмония, но и по-различен подход при антибиотичната терапия.
Наред със симптомите на екзацербация като повишаване на диспнеята, увеличаване на обема на експекторацията и придобиване на гноевиден вид на експектората, трябва голямо внимание да се обърне на предразполагащите фактори и съпътстващите заболявания у пациента. У нас по-голямата честота на стафилококовите екзацербации се дължи до голяма степен на неетиологичното лечение на грипа.
Високата честота на инфекции, причинени от псевдомонас и ентеробактерии, се дължи на злоупотреба с алкохол и занемарена устна хигиена. При екзацербация на хроничен бронхит, без рискови фактори, се препоръчва лечение с Claritromycin, Amoxicillin, Doxycyclin, Trimetoprim/Sulfamethoxazole. При хроничен бронхит, съчетан с рискови фактори, се препоръчват хинолони – Levofloxacin или Amoxicillin/Clavulanate.
Чайкафарма Висококачествените Лекарства предлага на бългаския пазар следните антибиотици с търговски наименования:
JF 491 Climox (Amoxicillin/Clavulanic acid ) 875mg/125mg x 14 tabl.
JF 509 Lifurox (Cefuroxime) 500 mg x 10 tabl.
JF 499 Levor (Levofloxacin) 500 mg x 10 tabl.
JF 400 Klacar (Clarithromycin) 500 mg x 14 tabl.
JF 515 Klacar XL (Clarithromycin) 500 mg x 7 tabl.
Цената на всички изброени антибиотици е 14.99 лв.