• октомври 15, 2014

    Доц. д-р Сотир Марчев, дм, е роден е през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две специалности – по вътрешни болести и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.

    Доц. Марчев, сърдечните болести са съдбоносни за отделния човек, но понякога влияят и върху историята. Кой е българският пример?
    – Точно преди 1000 г. на 6 октомври 1014 г. цар Самуил, виждайки ослепената си армия, умира внезапно. След смъртта му Първото българско царство пада бързо под византийска власт. И може да се каже, че това променя хода на историята.

    – От какво умират хората при внезапен стрес?
    – Това е много експлоатирана тема в телевизионните сериали и чест повод за страх в ежедневието. Наскоро видях мой пациент нервно да тъпче пред дома си. Какво правиш, питам го. „Играе любимият ми футболен отбор и сега са дузпите. Излязох, да не гледам, за да не получа следващ инфаркт“, обяснява той. И наистина по време на футболни мачове се е случвало да изнесат някого от публиката на носилка. Наскоро от ефира четоха писмо на мексикански писател, чийто дядо през 1994 г. починал, като видял Стоичков да вкарва гол на Мексико.

    – Щеше ли да е жив и днес, ако не беше гледал?
    – От 1994 г. съвременната кардиология знае отговора. На 17 януари бе разтърсен от голямо земетресение Лос Анджелис – най-богатият град на най-богатия щат (Калифорния), на най-богатата държава (САЩ). Земетресенията са пример за въздействието на внезапния стрес върху здравето. По време на трус някои пациенти са с холтери за артериално налягане или за ЕКГ върху тялото си. От записи в апаратите се вижда как при пациенти пулсът от 85 в минута стига до 160, когато земята се люшва.
    Има и записи как артериалното налягане се покачва от 130/80 преди земетресението до 160/120 по време на труса. Тогава щетите бяха големи, срутиха се постройки, мостове, естакади. Фалираха застрахователи и презастрахователи. В деня на земетресението броят на пациентите с инфаркт беше чувствително по-голям, отколкото на този ден в предишни години, когато не е имало земетресение. Но в следващите седмици след труса броят на инфарктите се оказва по-малък, отколкото на тези дни в миналите години. Изводът е, че големият внезапен стрес от земетресението е причинил инфаркти на хората, които така или иначе са щели да получат инфаркт през следващите седмици. Стресът е провокирал тези инфаркти да се случат при земетресението.

    – Има ли и други безспорни примери?
    – Голямото земетресение (9-а степен по Рихтер) в Япония на 11 март 2012 г. Случаите на остър коронарен синдром бяха рязко повишени след земетресението за сметка на понижаването на броя им три месеца по-късно под обичайното. Казано директно, отговорът на горния въпрос е: ядосваме се, не ядосваме се – разликата е 3 месеца живот. Пациентите, починали по време на напрежението от футболния мач, най-вероятно са щели да получат инфаркт през следващите седмици. Цар Самуил е бил на около 70 г. и дори битката при Ключ да се беше развила другояче, вероятно пак би получил сърдечен инцидент малко по-късно.

    – В практиката си наблюдавали ли сте лично ефектите от стрес?
    – Най-пресният пример е от 24 май тази година, когато стана земетресение и у нас. Събрахме холтерите на пациентите от болниците на Българския кардиологичен институт по време на труса. Отделните хора реагират индивидуално, аналогично на това как всеки от тях се плаши от земетресение. При всички пулсът се покачва, но обичайните промени са например от пулс 65 в минута преди земетресението до 90 в минута при труса.
    Всичко казано дотук се отнася, разбира се, само за внезапния стрес и за исхемичната болест на сърцето. Статистиката от земетресението в Япония през март 2012 г. показа, че за разлика от острия коронарен синдром, при който първоначалното повишение на случаите се компенсира от следващо понижение, при случаите на сърдечна недостатъчност се наблюдава само повишение и никакво компенсаторно понижение по-късно.

    – Как внезапният стрес причинява сърдечна недостатъчност?
    – Повече данни имаме за ефекта на внезапния стрес върху жените. Обикновено възрастни жени при лоши новини получават преходна сърдечна недостатъчност и единици от тях умират. Най-често след 3-4 седмици почти всички се възстановяват. Това заболяване се нарича стресова кардиомиопатия. То за първи път беше открито в Япония през 1990 г. При него по време на заболяването лявата камера на сърцето заприличва на амфора.
    Обаче в японската история си нямат нито амфори, нито делви и затова наричат болестта тако-цубо – японски съд, който най-много прилича на амфора. Използва се за лов на октоподи. „Тако“ значи октопод, „цубо“ – чаша. Това заболяване го описахме в България за първи път през 2006 г. и оттогава насам се диагностицира все по-масово. Най-често пациентките са възрастни жени, обикновено след негативни новини. Например една от болните получава ултимативeн срок да върне заем, а няма пари. Друга, която беше изгубила дъщеря си и сама се грижеше за внучката си, е изненадана от 16-годишното момиче със съобщението, че е бременно. Трета пациентка беше внезапно загубила съпруга си. На друга мъжът изневерил и разбрало цялото село…

    – Женска диагноза?
    – Доста по-рядко се случва при мъже и при млади хора. Например млад тенекеджия беше получил тако-цубо кардиомиопатия, когато работодателят му, бързайки да предаде някакъв строителен обект, го пратил да работи върху мокър и хлъзгав покрив.
    При стресова кардиомиопатия болният има ЕКГ и лабораторни изследвания като при остър инфаркт, но инвазивното изследване показва, че кръвоносните му съдове са проходими. Ако не се направи инвазивно изследване, всички си мислят, че това е било инфаркт. Причинява се от стресовите хормони – адреналин и норадреналин, които директно въздействат върху сърдечния мускул. Този стрес при мъже – както при цар Самуил, може да доведе до внезапна смърт. При жени без исхемична болест на сърцето и с чисти коронарни съдове се включва защитен механизъм и мускулните клетки престават да реагират на стресовите хормони. Така възниква тако-цубо кардиомиопатията.
    Лошата новина е, че стресът наистина може да разбие сърце, а добрата – че обикновено това отминава само за няколко седмици.

    – Съветът да не се ядосваме е лесен за даване, но труден за спазване. Какво друго може да предложи медицината?
    – През 1988 г. Нобеловият комитет присъжда Нобеловата награда по медицина на сър Джеймс Блек затова, че е открил първия Н2-блокер (симетидин) и първия бета-блокер (пропранолол). За тези му открития британската кралица го обявява за рицар и оттам – титлата сър. Бета-блокерите са лекарства, които блокират пътя на нервите от мозъка до тялото.
    Човек пак се ядосва, но този стрес не достига до органите му При всички олимпийски дисциплини, свързани със стрелба (биатлон, спортна стрелба и др.), бета-блокерите се смятат за допинг и са забранени. Стресът от състезанието не достига до ръката на стрелеца и той стреля по-точно (казано на медицински език бета-блокерите намаляват периферния тремор). При млади мъже бета-блокерите имат един значим страничен ефект. Ако видят красива гола жена, възбудата в мозъка им не достига до половия им член, т.е. бета-блокерите могат да причинят еректилна
    дисфункция Разбира се, при жени този страничен ефект го няма.
    Бета-блокерите намаляват внезапната смърт след прекаран миокарден инфаркт. Но не всички. Бета-блокерите, които намаляват внезапната смърт, са мастноразтворими и влизат в централната нервна система. Тези, които нямат профилактичен ефект, са водоразтворими и не влизат в централната нервна система. По отношение на внезапната смърт съвременната кардиология гледа на мозъка като на спусъка, а на сърцето като на мишената. Или както казва народът, „всички си патим от главата“.

    Интервю с Доц. д-р Сотир Марчев, дм (04.10.2014; Любомира Николаева; 24 часа)

  • октомври 14, 2014

    Хората искат контрол върху здравната система, но не си дават труд да го осъществяват лично, дори и когато подобна възможност им е осигурена. Това става ясно от справка на НЗОК за издадените кодове за достъп до личните здравни досиета.

    От въвеждането на услугата през април миналата година до сега едва 16 309 души са поискали издаване на уникален код за достъп (УКД). Нещо повече – данните за поискалите УКД само през тази година показват, че интересът към услугата спада: за периода януари – 6-ти октомври са издадени 5352 УКД.

    Здравната каса предостави тази информация във връзка с постъпили през последните дни сигнали на граждани, че в електронните им здравни досиета са нанесени неверни данни.

    От касата припомнят още, че дори и хората с прекъснати здравноосигурителни права имат възможност да поискат и получат УКД и чрез него – достъп до информацията за ползваната от тях медицинска и дентална помощ през последните шест години.

    В електронното здравно досие се съхранява информация за извършен избор на личен лекар на всеки гражданин (от 2000 г. до момента), както и за извършените и отчетени за него дейности от личния лекар, лекарите специалисти, болничните заведения, лабораториите и аптеките – от 2009 г. до сега.

    В електронното здравно досие има информация и за извършените и отчетени дейности от изпълнителите на дентална помощ, както и информация за издадените европейски здравноосигурителни карти.

    От НЗОК отбелязват още, че за всяко несъответствие между получена медицинска помощ и отразените дейности в електронното здравно досие, здравноосигурените могат да подадат жалба в РЗОК.

    „Така всеки здравноосигурен има възможността сам да контролира дали са използвани по предназначение парите му за здраве, които той е внасял под формата на здравна осигуровка, и да съдейства на практика да се осъществява контролът на гражданското общество в полза на обществения интерес“, посочват още от здравната каса.

  • Здравното министерство ще купи близо 40 000 ваксини за 4,27 млн. лв. без търг, а чрез процедура за пряко договаряне. Целта е да овладее кризата с 6-валентните имунизации.

    До нея се стигна, тъй като единствената фирма, която се яви на търга през лятото и го спечели, не достави ваксината. Става дума за една от двете включени в позитивния списък 6-валентни ваксини, която е под формата на инжекция. Фирмата обаче предложи да осигури количества, които са във флакон. Само че този вид не фигурира в платения списък.

    Министърът спря изпълнението на поръчката, тъй като в противен случай би извършил закононарушение. Но в последния ден от срока за обжалване – 8 октомври т.г., фирмата доставчик подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу решението на д-р Ненков. Докато се разглежда случаят, МЗ не може да купи ваксини и хиляди новородени не могат да бъдат имунизирани.

    „Взех решение да стъпя на чл. 90 от Закона на обществените поръчки, който позволява при екстремна ситуация да се пристъпи към директно договаряне, независимо от обжалването на търговеца“, обясни д-р Ненков.
    Така на сайта на МЗ (пак на 8 октомври) се появява процедура за прякото договаряне, където обаче е поместена само една покана – към втория производител. „Само той отговаря на условията, тъй като първият производител обжалва и каза, че до лятото не може да достави 6-валентни ваксини, така че няма кого друг да поканим” (в платения списък има само 2 ваксини на двата производителя), обясниха от МЗ.

    Ако пак се стигне до обжалване и ако Ненков бъде осъден, санкцията ще е персонална глоба от 15 000 лв. „Прецених, че мога да изтегля потребителски кредит и да я платя, но не мога да си позволя някой да поставя мен и МЗ на колене“, каза министърът. Заместниците му и една пациентска организация обещаха и те да дадат пари, ако се стигне до осъждане. „За да решим казуса, ще търсим и Световната здравна организация, и ЮНЕСКО“, каза Ненков.

    Екипът му предрича нова криза с ваксините и в началото на 2015 г., тъй като имунизационният календар за догодина още не е готов. „Срещу него в МЗ има отпор с мотива, че промените, които предлагаме, ги няма никъде по света. А не е така“, отсече Ненков. Той иска в имунизационния календар да се опишат заболяванията, на които децата в България задължително подлежат на имунизация, а не да се посочва видът на ваксините, предпазващ от тези болести. По този начин, даже и някоя ваксина да липсва, ще има начин да се направи обществена поръчка за друга и българчета да не останат без защита.

    В момента в Регионалните здравни инспекции има достатъчно 4-валентни ваксини, с които могат да се имунизират новородените. А имунизацията срещу хепатит В може да се поставя допълнително, докато не се осигури нова доставка на 6-валентната ваксина. „Реимунизацията на 6-годишните ще бъде забавена, което по никакъв начин не се отразява здравословно на децата“, увери д-р Ненков.

  • Сред тях са едни от най-продаваните медикаменти срещу болка, грип и алергии

     

    Резултатът от наложения антипазарен едногодишен мораториум върху увеличаването на цените на лекарствата без рецепта е, че в края му част от тях логично са поскъпнали. Общо 112 лекарства са отбелязали ръст на цените в краткия прозорец от април до началото на август т.г., когато мораториумът не действаше, става ясно от справка от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти.

     

    Предишното служебно правителство замрази за една година цените на медикаментите без рецепта като социална мярка – до април 2014 г. В края на мандата си Таня Андреева обаче реши да продължи мораториума – от 8 август т.г. до края на годината.


    Очаквано

    Както предупреждаваха преди една година експерти от сектора, веднага след размразяването през април част от медикаментите поскъпнаха, тъй като за този период са се увеличили производствените им разходи или пък производителите са започнали да изравняват цените на част от лекарствата си с тези в останалите европейски страни. До миналата година правителството не се беше намесвало на пазара на лекарства без рецепта – медикаменти за главоболие, болки, грип, настинка, за кашлица или обриви, витамини, тъй като не покрива със средства от здравната каса никаква част от него.

    Този пазар е на стойност общо 356 млн. лв. при 2.3 млрд. лв. общ пазар на лекарства и техните продажби не влияят върху обществените разходи за лекарствата с рецепта за 1.5 млн. хронично болни. Именно там са големите разходи за лекарства, които няма как да бъдат свити повече, тъй като цените тук са най-ниските в ЕС, а обществените средства за болните са недостатъчни. Така мораториумът беше възприет като малко популистка мярка, която няма да се усети особено много от потребителите. Причината е, че пазарът на медикаменти без рецепта е изключително конкурентен и производителите им обикновено ги продават много под максималната регистрирана цена, тъй като в една група се конкурират с още поне 10-15 хапчета от същата група.

    Очаквано след замразяването обаче последва поскъпване.

    Усеща се като много повече

    Според съвета по цените средното увеличение на цените на тези лекарства е 26%, но в повечето случаи става дума за стотинки. Още повече, че и заради огромната конкуренция тези продукти не се продават на максимално възможната си цена.

     

    От съвета по цените коментират, че медикаментите с увеличени цени са само 7.4% от всички лекарства без лекарско предписание – общо 1544 продукта. Така увеличението на цените за посочения период, отнесено към всички лекарствени продукти без лекарско предписание, е само 2%. Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов например изчисли преди дни, че става въпрос за увеличение средно с 3-4%. 112-те медикамента с нови цени са едни от най-продаваните и явно усещането е за по-масово поскъпване. Сред медикаментите с увеличени цени са и няколко популярни препарата срещу грип.


    Защо са с нови цени?

    Преди година производителите имаха право да регистрират нова цена два пъти годишно. Сега тази възможност е веднъж годишно и с темпа на инфлацията. Тъй като става въпрос за свободен пазар, компаниите могат да отчитат и нарастването на производствените и маркетинговите разходи, цените на електроенергията и др. По този начин обясняват увеличението компаниите, като добавят, че освен увеличените производствени разходи са се увеличили и маркетинговите разходи за страната.

  • Всички, работещи в болнични аптеки, трябва да имат сключен трудов договор със съответното лечебно заведение, разкрило аптеката. Това предвижда промяна в Наредба 28 на МЗ за работата на аптеките. Текстът включва и аптеките на психодиспансерите, кожните и онкодиспансерите, както и хосписите със стационар.

     

    На двама помощник-фармацевти в болнична аптека трябва да има един магистър-фармацевт, предвижда още документът. Ако пък лечебното заведение е с над 400 легла или разполага с най-малко десет отделения, в аптеката му трябва да има поне един магистър-фармацевт със специалност „Клинична фармация“ или с такава специализация. Същото важи и за онкоцентровете.

     

    Проектопромените залагат още работното време в болничните аптеки да се определя от самото лечебно заведение и вменяват в задълженията на магистър-фармацевтите обслужване на пациенти в извънработно време при извънредни ситуации.

     

    Болничните аптеки освен това се задължават да поддържат резерв за 5 дни от лекарства, медицински изделия и други консумативи.

     

    Срокът, в рамките на който здравните заведения трябва да приведат работата си в съответствие с новите изисквания, е три години.

     

    Всички промени в наредбата и мотивите към тях са качени на сайта на МЗ.