Новини

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разработва проект, по който трябва да се осигури на гражданите достъп до информация за медикаменти чрез SMS обмен, както и чрез мобилни приложения за операционни системи Android, iOS и Windows Phone. Това съобщават от там. Реализацията на проекта също така ще осигури интернет достъп до съдържанието на регистрите, включително Позитивния списък. Предвидено е от услугата да могат да се възползват и хора с увреждания.

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, по приоритетна ос III „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление“. Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ е 578 426 лева, а продължителност му е 18 месеца.

Сред специфичните цели на проекта са пълно електронизиране на вътрешноведомствената комуникация чрез въвеждане на административна-информационна система, изграждане на съвременна и устойчива администрация чрез разработване на оптимизиран модел на административните процеси, позволяващ електронизиране на Позитивния лекарствен списък и регистрите на НСЦРЛП.

Чрез въвеждането на административна информационна система и обучението на служители се очаква повишаване на ефективността на административната дейност на съвета и подобрено обслужване за гражданите.

Три болници са отказали да приемат за лечение 47-годишна жена от Казанлък с диагноза остър миокарден инфаркт. След цял ден лутане по здравните заведения Дафинка Бонева е хоспитализирана в Университетската болница „Свети Георги” в Пловдив, където лекарите спасили живота ѝ. Лечението обаче ще бъде платено от пловдивското здравно заведение, което трупа дългове заради големия брой пациенти, постъпващи без здравни осигуровки. Лекарите в Пловдив алармират, че има договорка между малките болници и Спешна помощ подобни пациенти да се пренасочват само към големите клиники.

Случаят на 47-годишната Дафинка, която е трябвало да обикаля различни болници в тежко състояние, не е прецедент – разказват лекарите от Университетската клиника в Пловдив. Жената е препращана от Спешния център в Казанлък към болницата в Стара Загора, а оттам в Хасково, защото не е здравно осигурена. Навсякъде отказвали да я прегледат и се наложило пациентката с инфаркт да бъде транспортирана чак до Университетската болница в Пловдив.

Д-р Гинчо Тонев – началник на Отделение по инвазивна кардиология – УМБАЛ „Свети Георги”: “Заповедта на сегашния министър все още е такива състояния с остър миокарден инфаркт да бъдат хоспитализирани до най-близката болница, разполагаща със съответната структура, а именно Инвазивна кардиология. Това нещо не се е случило.”

В Пловдив пациентката е получила медицинска помощ и вече е изписана в добро здраве. Лечението ѝ обаче струва на болницата 7000 лв. – средства, които жената няма как да плати. Случаи като този са почти всекидневие за здравното заведение.

Лекарите твърдят, че има негласна договорка между малките болници и Спешна помощ да не поемат здравно неосигурени пациенти. Д-р Гинчо Тонев – началник на Отделение по инвазивна кардиология – УМБАЛ „Свети Георги”: “Ние всички подозираме такова нещо и сме почти сигурни.”

––––––––––––––––-

Във връзка със случая, болниците на Български Кардиологичен Институт в Ямбол, Велико Търново, Плевен, Шумен и Варна декларираха своята готовност да приемат за лечение всички пациенти, нуждаещи се от спешна кардиологична помощ, независимо от техния осигурителен статус – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. В извънредни и спешни случаи за пациенти с остро състояние от специализираните болници са готови да изпратят модерен реанимобил с лекарски екип до всяка точка на страната. „Призванието да спасяваме живот стои далеч над всякакви икономически или бюрократични пречки”, заявявиха от БКИ.

Сумите растат с милиони, показват данните от справка на осигурителния институт

Рекордно увеличение на парите, които НОИ плаща за болнични. Сумите растат с милиони, показват данните от справка на осигурителния институт.

Оказва се, че само за първите 9 месеца на годината платените дни за болничен са се увеличили с над 400 000. Ще издържи ли бюджетът на НОИ и как ще се справят новите депутати със ситуацията не е ясно.

За първите 9 месеца от НОИ са изплатили над 11 800 000 болнични дни. В пари това е над 17 милиона лева повече от миналата година. За момента пари има, но до края на годината остават още три месеца.

Бюджетът на НОИ расте. Успоредно с това обаче расте и тежестта за работодателите, защото те плащат първите три дни от болничния на всеки служител. Преди 2010 година шефовете бяха задължени да плащат само за първия ден болничен, но при управлението на ГЕРБ периодът се увеличи на три дни. Целта е да спрат злоупотребите.

Очакванията бяха, че така НОИ ще плаща по-малко, но не се получи. От 2011 г. насам разходите за болнични не само, че не намаляват, но и растат с много. Растат и разходите на фирмите. Ефект няма, призна и бившият социален министър Хасан Адемов.

Промени обаче не се очертават в пакета от предложения, които сегашното социално министерство подготви за следващото. Не трябва и да се връщаме към стария модел, а да се измисли нов, смятат от ГЕРБ. Работодателите обаче искат старото положение – да плаща само първият ден от болничния на работниците си.

Крайното решение се очаква съвсем скоро, защото подготовката на бюджет за следващата година вече чука на вратата.

Лекарският съюз вероятно няма да подпише НРД 2015, ако не се изпълни искането методиката за остойностяване и заплащане да се върне в рамковия договор. Това става ясно от информация на съсловната организация относно хода на преговорите по новия НРД.

„По мои разчети говорим за около 3 милиарда 230 милиона лева бюджет на Националната каса. Това трябва да бъде минимумът, под който не може да се падне. Евентуално трябва да се мисли за известно увеличение на бюджета на Министерството на здравеопазването и то главно с оглед на рязко вдигане на средствата в спешната медицинска помощ”, обясни д-р Димитър Петров – гл. експерт в Българския лекарски съюз

От БЛС искат методиката да се върне като глава „Условия и ред за плащане“ в договора. Лекарите искат също така в НРД да се върнат контрола и санкциите, както и да се възстанови арбитражът. Друго искане на съсловната организация е правилата за разпределение на направленията да се съгласуват със съюза.

„Ако това не може да стане технологично до подписване на договора, БЛС може да направи компромис, ако методиката за остойностяване и заплащане се подпише от двете страни преди подписване на НРД и на Договора за цени и обеми, а методиката за разпределение се съгласува с УС на БЛС“, посочват от съсловната организация, като уточняват че за това следва да вземе решение БЛС.

Проектобюджетът на лекарския съюз за идната година предвижда приходи в размер на 1 506 600 лв. и разходи за 1 233 970 лв.

Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е състояние, при което връщането на стомашно съдържимо в хранопровода предизвиква притеснителни симтоми или усложнения. Страданието възниква поради нарушаване на съществуващите антирефлуксни механизми, които нормално възпрепятстват попадането на стомашно съдържимо в хранопровода. Рефлуксът сам по себе си не е болестно състояние. Около половината от популацията има подобни оплаквания поне веднъж месечно. За патологични се приемат симптомите, възникващи два и повече пъти седмично, продължаващи повече от два-три месеца. Рефлуксната болест може да е съчетана с видими лигавични увреждания в хранопровода, но често лигавицата е интактна. При наличие на нарушения в целостта на лигавицата приемаме страданието за рефлукс езофагит, а при липса на видими лезии – за неерозивна рефлуксна болест.

Основният и най-чест симптом на ГЕРБ са киселините и паренето зад гръдната кост. Връщането на стомашно съдържимо в хранопровода, а и до устата, е също нерядък симптом. Киселините и паренето обикновено започват от епигастриума и се разпространяват зад гръдната кост, като могат да се излъчват към гърдите и шията, а по-рядко и към гърба. Оплакванията най-често са след нахранване, особено при по-обилен прием на храна и при диетични грешки с консумация на пикантна храна, цитрусови плодове, мазнини, концентрирани захарни храни, шоколад (мазен и сладък) и алкохол. В легнало положение и при навеждане на горната част на тялото киселините се засилват. Те са симптом с ниска чувствителност, но висока специфичност за наличие на ГЕРБ. Обикновено заболяване се дефинира, когато има оплаквания два или повече пъти седмично, но по-рядката поява не изключва наличието на здравословен проблем.

Честотата и интензивността на киселините рядко корелира с тежестта на лигавичната увреда. Болката е по-рядка и често е проява на по-изразено увреждане на хранопровода. Около 30% от пациентите имат различно изразена дисфагия. Обикновено оплакванията са леки, възникват бавно, предимно при консумация на твърда храни, и понякога постепенно се засилват. Затрудненото преглъщане сравнително рядко се дължи на истински стенози, като при тях има дисфагия и при прием на течности. Дисфагията може да се съчетава и с одинофагия. Тя е алармиращ симптом и налага екзактна диагноза за изключване на неоплазма. Оригване, хълцане и повръщане също се наблюдават при рефлуксната болест.

Понякога болни дори с изразени ерозивни възпалителни промени в хранопровода нямат оплаквания. Това обикновено са възрастни пациенти, като при тях често се проявяват направо усложнения на ГЕРБ.

Извънхранопроводна проява на ГЕРБ е гръдната болка, като понякога диференциалната диагноза с ангина пекторис е трудна. Наличието на хронична кашлица и астма налага разграничаване между белодробни страдания и рефлуксна болест. Около 30% от болните с астма, предизвикана от рефлукс, нямат промени в хранопровода. В тези случаи понякога се налага диагноза екс ювантибус с прилагане на инхибитори на протонната помпа. Това е оправдано, особено при липса на адекватно повлияване от типичното лечение с бронходилататори и кортикостероиди. Рефлуксът може да предизвика хроничен фарингит, т. нар. рефлуксен ларингит, синузити и увреждания на зъбния емайл.

Диагнозата на ГЕРБ най-често се базира на клиничната картина. Оплакванията от киселини, парене зад гръдната кост и връщане на стомашно съдържимо за дълъг период от време предполагат с голяма вероятност наличието на ГЕРБ.

Контрастното рентгеново изследване на хранопровода може да установи наличието на хиатална херния, както и патологичен рефлукс, и да изключи напреднала неоплазма, но не допринася за изясняване на фините промени по лигавицата. 18- или 24-часовата рН-метрия с отчитане на времето с рН под 4 (нормално от 4 до 5, 5%) може да е полезна за диагностициране на рефлуксната болест. Ендоскопското изследване най-добре диагностицира степента на увреждане, наличието на усложнения, а възможността за взимане на биопсии позволява пълното изясняване на състоянието на лигавицата. Около 70% от пациентите с ГЕРБ нямат ендоскопски промени. Това по-често са жени, без хиатална херния и без обезитас.

Неерозивната рефлуксна болест обичайно не предизвиква усложнения. Най-честите бенигнени усложнения на рефлукс езофагита са пептичната язва с кръвоизлив или перфорация. Кървене може да възникне от ерозивните промени и без наличие на язва. Клинично значимо кървене се съобщава при 7% до 18% от пациентите и може да предизвика железонедоимъчна анемия. Пептичната стриктура на хранопровода възниква след продължителни рефлуксни оплаквания, най-често при възрастни мъже в резултат на неадекватно предхождащо лечение.

Баретовият хранопровод е усложнение на рефлуксната болест, което се изразява в развитие на стомашна лигавица (стомашна метаплазия) в долната част на хранопровода и може да бъде преканцероза при наличие на метаплазия

Лечението на ГЕРБ се осъществява с няколко групи медикаменти. Антицидите и алгинатите са най-старите.

Основните медикаменти за лечение на ГЕРБ са тези, намаляващи стомашната киселинна секреция. H2-рецепторните антагонисти потискат солнокиселата секреция, като обратимо се конкурират с хистамина за залавяне на H2-рецепторите на базолатералната повърхност на париеталните клетки. Повечето H2-блокери преминават плацентата, затова употребата им по време на бременност трябва да е с повишено внимание. Бързото развитие на толерантност (в рамките на 7–14 дни) и загубата на супресивен ефект върху стомашната киселинност обясняват често незадоволителните резултати при лечение на пациенти с ГЕРБ.

Инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са най-ефективните медикаменти за лечение на ГЕРБ. Такъв ИПП е Lansoprazole. Неговият активен метаболит се свързва необратимо с Н+-К+-АТФ-ази на париеталните клетки и блокира секрецията на протони. Тъй като това е финалната стъпка от образуването на солна киселина, Lansoprazole ефективно потиска стомашната киселинност независимо от други стимулиращи фактори. В обичайните дозировки този медикамент намалява стомашната киселинност (базална и стимулирана) с 80–90%. Последните проучвания върху ефекта на дълготрайната киселинна супресия на стомаха сочат, че Lansoprasole рядко има странични действия.

В аптечната мрежа вече може да бъде намерен най-новият продукт на Чайкафарма Висококачествените Лекарства – LanzAcid:

LanzAcid (Lansoprolol) – инхибитор на протонната помпа.

LanzAcid се препоръчва при заболявания, при които е показано инхибиране на повишена секреция на солна киселина:

• Лечение на дуоденална и стомашна язва;
• Гастроезофагеална рефлуксна болест;
• Ерадикация на Helicobacter pylori (комбинация с антибиотици – Klacar);
• Синдром на Zollinger-Ellison и други състояния с повишена секреция на стомашна киселина;
• Лечение на свързани с НСПВС доброкачествени стомашни и дуоденални язви при пациенти, изискващи продължително лечение с НСПВС;
• Профилактично лечение при прием на НСПВС;
• Симптоматична гастроезофагеална рефлуксна болест.

Най-изгодната цена за месечна терапия с инхиботор на протонната помпа е на LanzAcid – 9.75 лв. За всички останали продукти от същия терапевтичен клас пациентът трябва да доплати за месечно лечение между 11 лв. и 46 лв.