Новини

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД бе отличена сред най-печелившите и влиятелни компании в България за изминалата 2014 г. в бизнес класацията „300 Бизнес лидери в България”.

В тазгодишното четврърто издание, бизнес анализаторите от ICAP Group класират най-успешните компании в страната според критерия „Печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизация (EBITDA)”.

За поредна година Чайкафарма отбелязва ръст по показателите ‘печалба’ и ‘собствен капитал’. През 2014 г. печалбата на компанията. е нараснала с близо 9% спрямо предходната година, като средната стойност на този показател за предприятията, попадащи в класацията, е едва 4,7%.

В своя сектор „Производство на лекарствени вещества и продукти”, Чайкафарма е на първо място по критерия ‘рентабилност (марж) на EBITDA’, т.е. показва най-добро съотношение между печалбата и размера на приходите от продажба. Рентабилността на Чайкафарма (40,19%) значително надвишава аналогичните показатели на другите компании в сектора – Софарма (19,94%), Балканфарма – Троян (19,02%), Биовет (14,59%) и Балканфарма Дупница (10,51%).

Това са основните причини за високата пазарна капитализация на компанията, възлизаща на близо 255 млн. лв. (към 20.10.2015 г.).

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД получи ново разрешение за употреба за Езомепразол-Чайкафарма 40 mg прах за инжекционен/инфузионен разтвор.

Продуктът съдържа активното вещество езомепразол (esomeprazole) и принадлежи към група лекарства, наречени „инхибитори на протонната помпа”. Те действат, като намаляват количеството киселина, което стомахът произвежда.

Езомепразол-Чайкафарма се използва за краткосрочно лечение на определени състояния, при които пациентът не може да приема лекарства през устата. Използва се за лечение на:

• Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) при възрастни, подрастващи и деца. Това е състояние, при което киселина от стомаха се връща в хранопровода (свързващ гърлото и стомаха) и това причинява болка, възпаление и киселини.
• Стомашни язви при възрастни, причинени от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Езомепразол-Чайкафарма също така може да предотврати формирането на стомашни язви при пациенти, които приемат НСПВС. 

• Предотвратяване на повторно кървене при възрастни пациенти след терапевтична ендоскопия при остро кървене от стомашна или дуоденална язва.

Медикаментът се отпуска по лекарско предписание.

ATC код: A02BC05

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД получи разрешение за употреба за лекарствения продукт Декскетопрофен-Чайкафарма 50 mg/2 ml инжекционен разтвор или концентрат за инфузионен разтвор.

Продуктът представлява обезболяващо лекарство от групата на т. нар. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Използва се за лечение на остра, умерена до силна болка, когато приемането на таблетки не е подходящо, например болка след операции, бъбречна колика (силна болка в областта на бъбреците), болки в гърба.

Активното вещество в една ампула е декскетопрофен трометамол (73,80 mg), съответстващо на декскетопрофен (INN) 50 mg.

Отпуска се по лекарско предписание.

ATC код: M01AE17

Националната здравна служба във Великобритания спира да покрива 25 онкологични лекарства

25 лекарства, които всяка година дават последен шанс на пациенти с онкологично заболяване – включително на болни от рак на гърдата, простатата и дебелото черво, няма да бъдат финансират от Националната здравна служба във Великобритания (NHS), която планира да оптимизира разходите си за 2015 г. и да преструктурира бюджета си по оптимален начин.

Неправителствени организации обвиняват здравните власти в предприемане на „драматична стъпка назад” и унищожаване на спасителното въже, което удължава живота на хиляди болни от рак. Годишно над 3 000 пациенти с рак на дебелото черво, както и 1 700 пациенти с рак на гърдата ще бъдат засегнатите от решението. Медикаментите, които вече не получават финансиране, в някои случаи са увеличили продължителността на живот от осем месеца до две години и половина, сочи представената статистика.

През 2011 г. дясноцентристката коалицията във Великобритания създаде специален фонд за онкологични лекарства, следвайки обществено заявения от консерваторите ангажимент да не бъдат отказвани повече лечения заради финансови съображения. Въпреки че бюджетът на фонда беше увеличен от 200 на 280 млн. паунда, търсенето се оказа такова, че до края на финансовата 2015 година се очаква да бъдат изхарчени близо 380 млн

В началото на годината от NHS обявиха, че ще увеличат годишния си бюджет до 340 млн., но че и с това увеличение фондът няма да може да си позволи да продължи да плаща за всички онкологични лечения, който са се финансирали до сега. Пациентите, за които вече е било договорено финансиране до април,засега ще продължат да получават лекарствата си от NHS.

Председателят на фонда заяви, че се е наложило да бъдат взети „трудни решения”, за да се даде приоритет на лекарствата, които показват най-добри стойности, и че подобна стъпка е задължителна. От 84 лечения, разгледани в рамките на анализа на фонда, 59 продължават да бъдат финансирани след март тази година, а 25 са „отписани“. Пет терапии за рак на дебелото черво, четири за левкемия, три за рак на гърдата, три за лимфом, три за сарком, както и медикаменти, използвани за лечение на рак на простатата, яйчниците, белите дробове, панкреаса и бъбреците са сред тези, които вече няма да бъдат финансирани.

Три са новите медикаменти, които ще продължат да бъдат финансирани след проведения анализ. Panitumumab – за лечение на рак на дебелото черво; Ibrutinib – за лечение на клетъчен лимфом на мантията, вид Неходжкинов лимфом; и Ibrutinib – за лечение на хронична лимфоцитна левкемия.

Професор Питър Кларк, председател на фонда, заяви: „Преминахме през дълъг процес, основан на обективни фактори и доказателства, за да осигурим най-добрата клинична полза с наличните лекарства, извличайки максимума за пациента от всеки паунд.” „Това са трудни решения, но ако не се даде приоритет на лекарствата, които предлагат най-добрата стойност, много хора биха били лишени от нови обещаващи, по-ефективни лечения, които са в процес на подготовка.” Решенията са взети в резултат от анализа на експерти на национално ниво – в това число онколози, фармацевти и представители на пациентите, които независимо едни от други преразгледаха лекарствата, достъпни до момента през фонда, както и новите приложения. Тяхната оценка включва клинична полза, преживяемост и качество на живот, токсичност и безопасност на лечението, нивото на незадоволена потребност и средния разход за пациент.

Лорд Дарзи, бивш лейбъристки министър на здравеопазването, каза че NHS трябва да спре ненужното лечение на умиращи пациенти, за да се подпомогне финансирането и с това – увеличаването на разходите за нови лекарства срещу рак. Той заяви пред The Times, че съкращаването на ненужни тестове и лечения с малки шансове за успех ще освободи пари за скъпи модерни и по-добри лекарства, които здравната служба се бори да осигури на пациентите.

Участниците в Национална кръгла маса за реформи и здравеопазване без ограничения настояват държавата да възстанови прилагането на принципа „финансирането следва пациента”

„Не приемаме и няма да приемем в бъдеще дейността на лечебните заведения да се лимитира и по този начин се ограничават правата на пациентите за достъп до навременно и качествено лечение“. Така започва декларацията, под която подписите си сложиха Центърът за защита на правата в здравеопазването, Федерация „Български пациентски форум” и Българската асоциация за закрила на пациентите, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници, както и директори на над 30 болници. Участниците се обявиха против нормите, които водят до административно закриване на лечебни заведения, принудително сливане и налагането на административни ограничения пред изграждането на нови болници. Според тях успехът или неуспехът на едно лечебно заведение трябва да зависи изцяло от това дали пациентите са доволни или не от предоставеното им лечение.

„Настояваме държавата да възстанови прилагането на принципа „Финансирането следва пациента”, както и да създаде необходимите правила за ефективен и обективен контрол от страна на институциите, но и на самия потребител на медицински услуги, над качеството на медицинската дейност”, се казва още в декларацията.

Според справка на касата, предоставена на Лекарския съюз, от март до юли болниците са извършили надлимитна дейност за 31.8 млн. лева, която в края на годината се очаква да достигне 60-65 млн. лева. В писмо до НЗОК председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев посочва, че изпълнителите на медицинска помощ се превръщат в “безплатни донори на здравната система“. От съсловната организация припомнят и съдебната практика досега, която показва, че в крайна сметка НЗОК ще трябва да плати извършената от болниците дейност заедно с начислените лихви.

Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването заяви, че всички са съгласни, че в момента системата не е добре и се нуждае от промени, но той е скептичен дали предприетите реформи ще доведат до желания резултат. „Здравната система ще бъде най-добре, когато на нея се гледа като на пазар, предлагащ бизнес услуги, а не като администрация“, коментира той .

От Националното сдружението на частните болници коментираха, че лимитите правят точно обратното на това, което правителството твърди, а именно, че реформата работи в полза на по-качествено и комплексно лечение. „Пациентът отива в болницата, където му казват, че не могат да го приемат, защото спазват ограниченията. Той се връща вкъщи и чака да го приеме точно този лекар в тази болница, която си е избрал, а същевременно заболяването му се влошава и лечението се оскъпява. Лекарите започват да губят доверие в системата и мотивация. С тази реформа се постига по-скъпо лечение, а не по-добро качество”.

Представители на пациентите изтъкнаха, че популистките заявления на политиците, че рестриктивната политика е в интерес на пациентите, не са верни. „Когато се предприемат реформи в здравеопазването, редно е да се чуе гласът и на пациентите и на съсловните организации“.

„Ако някой краде чрез клинични пътеки, това трябва да бъде проконтролирано и установено от НЗОК“, заяви председателя на асоциацията за закрила на пациентите и припомни, че порочният кръг за генерирането на надлимитна дейност се дължи на заложените дефицити в бюджета на касата през последните години.

„Необходима е спешна дискусия по същество бюджета за здравеопазване за2016“, заяви представителя на Надзорния съвет на НЗОК Григор Димитров. Като работодател представителят на КРИБ в надзора бе категоричен, че лимитите не са начинът за управление на която и да било дейност.

Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че държавата трябва да се погрижи за повишаване на събираемостта на здравните вноски, както и заплащането на пълния им размер. Настоява се и за увеличаване на процента от БВП за здравеопазване, който се отделя от бюджета. Гилдията приема изцяло заявеното намерение на правителството за осигуряване на комплексно лечение, но същевременно отбелязва, че то не се осигурява само чрез обедняването на структури, а и чрез организационни и финансови механизми.