Новини

С призив за превенция и безплатни консултации специализираните болници на Българския Кардиологичен Институт във Варна, Велико Търново, Ямбол и Шумен отбелязват Деня на сърцето

Всяка година на 29 септември светът отбелязва Международния ден на сърцето. По този повод специалистите напомниха, че според „черната статистика” всеки трети смъртен случай у нас е в резултат на сърдечносъдово заболяване, въпреки че 80% от кардиологичните проблеми са предотвратими, ако бъдат открити навреме.

„Атеросклерозата и сърдечносъдовите заболявания се смятат за най-голямата неинфекциозна епидемия в нашето съвремие, с две думи – те са най-големият убиец на 21 век”, заяви националният консултант по кардиология доц. д-р Иво Петров.

„Високото ниво на липидите в кръвта е един от основните рискови фактори за ранното развитие на сърдечносъдовите заболявания. Липидите, които циркулират в нашата кръв са основно от два източника. Единият зависи от това как се храним, а вторият, който е дори по-опасният е генетично обусловен – това са липидите, които нашият собствен организъм синтезира. Такава фамилна обремененост се среща при доста хора, но тя може да бъде по-малко или повече рискова в зависимост от конкретния случай. При такива хора развитието на сърдечносъдови заболявания не е потенциална възможност, а правило.

За да установим дали сме наследствено застрашени или не е достатъчно да познаваме хронологията на болестите и причината за фаталния край на родителите си или на техните родители. Ние, кардиолозите, непрекъснато настояваме за масов скрининг, който да следва прости клинични критерии и лабораторни изследвания. Проверката чрез липидния профил е масово достъпен в цялата страна. Но трябва да се проследят и евентуални промени в кардиограмата, в ехокардиографската находка, които, обаче, се правят на втория етап. И то предимно при хора, които имат в семейството си случаи на ранни прояви на атеросклерозата – било то мозъчен инсулт или миокарден инфаркт. Това е целевата група от българи, които непременно трябва да бъдат изследвани, за да се види дали имат наследствена предразположеност към тези заболявания, или не.”

И тази година болниците на Българския Кардиологичен Институт – СБАЛК Варна, СБАЛК Велико Търново, СБАЛК Ямбол и СБАЛК Мадара – Шумен ще се включат в отбелязването на Световния ден на сърцето, като предлагат безплатни прегледи, мерене на кръвно налягане и индивидуални консултации.

За пръв път ще бъдат направени клинични изпитания на лекарство, за да бъде проверено дали удължава живота, съобщи списание „Сианс е авнир“.

Въпросното лекарство metformin често е предписвано на пациенти, засегнати от диабет тип 2. През 2008 г. изследване на руски учени показа, че то удължава живота на мишки вероятно чрез ограничаване на калорийния прием и контролиране на нивото на гликемия. Публикуваните през 2014 г. резултати от статистическо изследване на учени от университета в Кардиф, Великобритания, обхванало 180 000 души, показаха, че лекуваните с metformin диабетици са с по-голяма продължителност на живота в сравнение с недиабетиците.

Затова експертът Нир Барзилай от медицинския колеж „Алберт Айнщайн” в Ню Йорк лансира проекта TAME /Targeting Aging with Metformin/. В рамките му ще бъде следено здравословното състояние на 3000 недиабетици на възраст над 70 години, някои от които ще приемат metformin 5 години, докато останалите участници ще бъдат включени в контролната група.

Друго лекарство срещу стареенето – рапамицин, също е тествано. То потиска имунната реакция и често е предписвано при трансплантации. Изпробвано е върху мишки и удължило живота им. В момента учени от Вашингтонския университет в Сиатъл тестват лекарстевото върху кучета. Надеждите им са рапамицин да удължи живота на четириногите с две до 5 години.

Чайкафарма Висококачествените Лекaрства АД предлага на българския пазар лекарствения продукт Metformin-Tchaikapharma (metformine), показан за лечение на захарен диабет тип 2.

Според министър Москов, като имаш обект в големия град, където хората са платежоспособни, трябва да поемеш отговорност и към системата. Според гилдията, изходът е разрешаването на филиали

Административно-насилствен е методът държавата да налага от 4-те аптеки, на които има право един собственик, една от тях задължително да е в малко населено място, втората да е денонощна, а останалите две – където той прецени.

Това заяви Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) по повод готвените от здравния министър д-р Петър Москов промени в лекарствения закон. Той ще е следващият, който ще се „ремонтира“. Костов прогнозира, че ако идеята се реализира, собствениците ще я заобикалят. Например, едно физическо или юридическо лице ще разкрива до 2 аптеки в градовете, в които реши, и така ще избегне изискването за останалите две.

Министърът лансира предложението си още през февруари т.г. и тогава заяви: „Като отвориш аптека в големия град, където хората са платежоспособни, и тя е ефективна, трябва да поемеш отговорност към системата. Пък нека това да не е пазарно.“
„Дори в постсоциалистическото време нямаше такива регулации! Навсякъде в ЕС се върви към стимулиране на разкриване на фармации в малките градове, но само където е възможно. В някои места това е кауза пердута“, каза още Костов.

Според изследвания, за да съществува аптека в ЕС, са необходими поне 1200 души население, а на места тя обслужва 15 000. Друг определящ фактор са надценките. Колкото повече са „натиснати“ надолу, толкова повече пациенти са нужни, за да не фалира обектът. „При нас, макар да са разрешени и по-големи надценки, масово те са 10-13 до 14%. Разбира се, че ако са 30%, тогава и в населено място с 800 души аптеката може да функционира“, посочи Костов. Той допълни, че хората от малките места имат различни доходи и потребление, отколкото в градовете. И ако в селцето няма лекар, било абсурдно да се разкрива аптека, защото няма кой да изписва медикаменти. А ако болният отива в по-голям град на доктор, логично е и там да си купи лекарствата.

Костов припомни, че преди години държавата и общините имаха право да разкриват аптеки, но всички те бяха приватизирани, защото носеха задължения. „Значи държавата абдикира от този вид дейност, а сега иска да я приплъзне на нас“, допълни той. И макар идеята да изглеждала социална, тя била „див популизъм“, защитаващ интереса само на съсловието. Решение според АСА е да се позволи на аптеки от големите градове да имат филиали в малки села, които да работят 1-2 пъти седмично по няколко часа, и то не само с магистър, но и с помощник-фармацевт.

Специализантите по медицина ще имат право на договор със здравната каса. Това решиха депутатите вчера, приемайки промените в Закона за лечебните заведения. По този начин те направиха факт обещанието на здравния министър Петър Москов, което той даде на лекарите в кампанията „Млад медик“.

В момента специализантите нямат право да работят с касата и затова болниците трудно намират пари да им осигуряват добри заплати. С промяната обаче това ще се промени и клиниките ще искат да назначават на щат младите лекари. Освен това депутатите приеха възможност спешните лекари да работят на по-гъвкави смени, а в районите, където няма клиники, медиците да са задължени да дават дежурства поне 10 часа седмично.

Здравната каса ще финансира болниците само според нуждите на населението

Здравната каса повече няма да финансира всяка новооткрита болница, а ще решава според националната здравна карта, която ще има задължителен характер. В нея ще бъдат описани потребностите на населението по региони. Това реши окончателно парламентът, приемайки поправките в Закона за лечебните заведения.

ГЕРБ се вслушаха в обещанието на премиера Борисов да бъде осигурена подкрепа за здравната реформа на министър Петър Москов. Най-важните промени, които се отнасят до финансирането на болниците, ще се решават с наредби и методики на здравното министерство. От здравния министър ще зависи дали НЗОК ще отказва договори на болници и на кои и дали държавни и частни лечебни заведения ще са принудени да влизат в обединения и за какво. В момента в България вече има двойно повече болнични легла от ЕС, а според статистиката всеки четвърти българин е хоспитализиран веднъж годишно, като на практика на лечение се подлагат хора, за които това не е наложително или е дори ненужно.

Националната здравна карта ще има задължителен характер. В нея по области ще са описани потребностите на населението от медицинска помощ. Как ще се определят нуждите от лечение по специалности и лечебни заведения – лекари и болници, ще е разписано в методика на здравното министерство. В регионите, където има повече болници от потребностите, касата няма да финансира всички заведения. Критериите, по които НЗОК ще решава с кого да сключи договор и кой да остане без финансиране, ще са описани в наредба. Министър Москов твърди, че приоритет при финансирането ще имат болниците, които осигуряват цялостно лечение, а не съсредоточените само върху добре финансираните от касата дейности.

Законът предвижда платеното от НЗОК лечение да се раздели в два пакета –основен и допълнителен. За болестите от основния пакет, за които е предвидено комплексно лечение, здравната каса ще сключва договори само с болници или обединения от болници, които могат да го осигурят. Министър Москов обясни, че идеята му е от догодина комплексна грижа да е разписана в наредба за рак, най-масовите кардиологични и някои редки болести. Целта е до 3 години комплексна грижа да се осигурява за целия основен пакет.

Предложението на здравния министър беше въпросната грижа да може да се осигурява на едно място, т.е. или в една болница, или в обединение от болници. Мнозинството обаче прие по-мек текст, според който лечебниците да могат да сключват договори помежду си, за да получават финансиране от НЗОК за комплексната грижа, без да се обединяват.

Идеята е при рак например пациентът да има гарантирано лечение във всеки един етап – операция, химиотерапия и лъчетерапия, а не в една болница да получи хирургично лечение, а в друга – вливания, като сам да си урежда престоя. НЗОК пък няма да плаща на всяка една болница за отчетеното лечение по 3 клинични пътеки, а ще се сключва един договор за всички нужни за лечението пътеки накуп. Тоест или ще се плащат всички пътеки, или нито една. Болниците ще трябва сами да се разберат помежду си дали да влизат в холдинги или обединения по Търговския закон, или да сключват само договори и помежду си ще се разбират кой каква част от финансирането ще получи.
Притесненията на опозицията са, че ако държавни, общински и частни болници започнат да правят обединения, ще се стигне до източване на пари. Но според Москов идеята е болници, които се занимават само с химиотерапия например, да не могат да получават директно пари от касата, както и чрез обединяването да бъде съкратена администрацията.

Окончателно отпадна идеята, заради която през лятото имаше протести – онко-, психо- и кожните диспансери да се обединят с други болници. Акредитацията на болниците няма да е задължителна за договор с НЗОК, както е и в момента, а за директорите на лечебни заведения остава изискването да имат квалификация по здравен мениджмънт.

Какво ще съдържат пакетите?

До 15 септември трябва да е ясно какво ще съдържа основният пакет и какво – допълнителният, обясни зам.-здравният министър Ваньо Шарков. Болестите от основния ще имат приоритетно и, според обещанията на Москов, 100% гарантирано финансиране, докато за тези от допълнителния парите ще са по-малко от сега и за лечение ще се чака. В основния пакет ще са детското и майчиното здравеопазване, инсултите, кардиологията, кардиохирургията и инвазивната кардиология, неврохирургията и травматологията. В допълнителния засега е ясно, че ще са „пъпките“, по думите на Шарков – т.е. второстепенните заболявания. Повечето еднодневни очни операции пък ще минат от болничната към извънболничната помощ. Основният пакет също не беше дефиниран в закон, а определянето на съдържанието му беше оставено изцяло на МЗ.