Новини

Според министър Москов, като имаш обект в големия град, където хората са платежоспособни, трябва да поемеш отговорност и към системата. Според гилдията, изходът е разрешаването на филиали

Административно-насилствен е методът държавата да налага от 4-те аптеки, на които има право един собственик, една от тях задължително да е в малко населено място, втората да е денонощна, а останалите две – където той прецени.

Това заяви Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) по повод готвените от здравния министър д-р Петър Москов промени в лекарствения закон. Той ще е следващият, който ще се „ремонтира“. Костов прогнозира, че ако идеята се реализира, собствениците ще я заобикалят. Например, едно физическо или юридическо лице ще разкрива до 2 аптеки в градовете, в които реши, и така ще избегне изискването за останалите две.

Министърът лансира предложението си още през февруари т.г. и тогава заяви: „Като отвориш аптека в големия град, където хората са платежоспособни, и тя е ефективна, трябва да поемеш отговорност към системата. Пък нека това да не е пазарно.“
„Дори в постсоциалистическото време нямаше такива регулации! Навсякъде в ЕС се върви към стимулиране на разкриване на фармации в малките градове, но само където е възможно. В някои места това е кауза пердута“, каза още Костов.

Според изследвания, за да съществува аптека в ЕС, са необходими поне 1200 души население, а на места тя обслужва 15 000. Друг определящ фактор са надценките. Колкото повече са „натиснати“ надолу, толкова повече пациенти са нужни, за да не фалира обектът. „При нас, макар да са разрешени и по-големи надценки, масово те са 10-13 до 14%. Разбира се, че ако са 30%, тогава и в населено място с 800 души аптеката може да функционира“, посочи Костов. Той допълни, че хората от малките места имат различни доходи и потребление, отколкото в градовете. И ако в селцето няма лекар, било абсурдно да се разкрива аптека, защото няма кой да изписва медикаменти. А ако болният отива в по-голям град на доктор, логично е и там да си купи лекарствата.

Костов припомни, че преди години държавата и общините имаха право да разкриват аптеки, но всички те бяха приватизирани, защото носеха задължения. „Значи държавата абдикира от този вид дейност, а сега иска да я приплъзне на нас“, допълни той. И макар идеята да изглеждала социална, тя била „див популизъм“, защитаващ интереса само на съсловието. Решение според АСА е да се позволи на аптеки от големите градове да имат филиали в малки села, които да работят 1-2 пъти седмично по няколко часа, и то не само с магистър, но и с помощник-фармацевт.

Специализантите по медицина ще имат право на договор със здравната каса. Това решиха депутатите вчера, приемайки промените в Закона за лечебните заведения. По този начин те направиха факт обещанието на здравния министър Петър Москов, което той даде на лекарите в кампанията „Млад медик“.

В момента специализантите нямат право да работят с касата и затова болниците трудно намират пари да им осигуряват добри заплати. С промяната обаче това ще се промени и клиниките ще искат да назначават на щат младите лекари. Освен това депутатите приеха възможност спешните лекари да работят на по-гъвкави смени, а в районите, където няма клиники, медиците да са задължени да дават дежурства поне 10 часа седмично.

Здравната каса ще финансира болниците само според нуждите на населението

Здравната каса повече няма да финансира всяка новооткрита болница, а ще решава според националната здравна карта, която ще има задължителен характер. В нея ще бъдат описани потребностите на населението по региони. Това реши окончателно парламентът, приемайки поправките в Закона за лечебните заведения.

ГЕРБ се вслушаха в обещанието на премиера Борисов да бъде осигурена подкрепа за здравната реформа на министър Петър Москов. Най-важните промени, които се отнасят до финансирането на болниците, ще се решават с наредби и методики на здравното министерство. От здравния министър ще зависи дали НЗОК ще отказва договори на болници и на кои и дали държавни и частни лечебни заведения ще са принудени да влизат в обединения и за какво. В момента в България вече има двойно повече болнични легла от ЕС, а според статистиката всеки четвърти българин е хоспитализиран веднъж годишно, като на практика на лечение се подлагат хора, за които това не е наложително или е дори ненужно.

Националната здравна карта ще има задължителен характер. В нея по области ще са описани потребностите на населението от медицинска помощ. Как ще се определят нуждите от лечение по специалности и лечебни заведения – лекари и болници, ще е разписано в методика на здравното министерство. В регионите, където има повече болници от потребностите, касата няма да финансира всички заведения. Критериите, по които НЗОК ще решава с кого да сключи договор и кой да остане без финансиране, ще са описани в наредба. Министър Москов твърди, че приоритет при финансирането ще имат болниците, които осигуряват цялостно лечение, а не съсредоточените само върху добре финансираните от касата дейности.

Законът предвижда платеното от НЗОК лечение да се раздели в два пакета –основен и допълнителен. За болестите от основния пакет, за които е предвидено комплексно лечение, здравната каса ще сключва договори само с болници или обединения от болници, които могат да го осигурят. Министър Москов обясни, че идеята му е от догодина комплексна грижа да е разписана в наредба за рак, най-масовите кардиологични и някои редки болести. Целта е до 3 години комплексна грижа да се осигурява за целия основен пакет.

Предложението на здравния министър беше въпросната грижа да може да се осигурява на едно място, т.е. или в една болница, или в обединение от болници. Мнозинството обаче прие по-мек текст, според който лечебниците да могат да сключват договори помежду си, за да получават финансиране от НЗОК за комплексната грижа, без да се обединяват.

Идеята е при рак например пациентът да има гарантирано лечение във всеки един етап – операция, химиотерапия и лъчетерапия, а не в една болница да получи хирургично лечение, а в друга – вливания, като сам да си урежда престоя. НЗОК пък няма да плаща на всяка една болница за отчетеното лечение по 3 клинични пътеки, а ще се сключва един договор за всички нужни за лечението пътеки накуп. Тоест или ще се плащат всички пътеки, или нито една. Болниците ще трябва сами да се разберат помежду си дали да влизат в холдинги или обединения по Търговския закон, или да сключват само договори и помежду си ще се разбират кой каква част от финансирането ще получи.
Притесненията на опозицията са, че ако държавни, общински и частни болници започнат да правят обединения, ще се стигне до източване на пари. Но според Москов идеята е болници, които се занимават само с химиотерапия например, да не могат да получават директно пари от касата, както и чрез обединяването да бъде съкратена администрацията.

Окончателно отпадна идеята, заради която през лятото имаше протести – онко-, психо- и кожните диспансери да се обединят с други болници. Акредитацията на болниците няма да е задължителна за договор с НЗОК, както е и в момента, а за директорите на лечебни заведения остава изискването да имат квалификация по здравен мениджмънт.

Какво ще съдържат пакетите?

До 15 септември трябва да е ясно какво ще съдържа основният пакет и какво – допълнителният, обясни зам.-здравният министър Ваньо Шарков. Болестите от основния ще имат приоритетно и, според обещанията на Москов, 100% гарантирано финансиране, докато за тези от допълнителния парите ще са по-малко от сега и за лечение ще се чака. В основния пакет ще са детското и майчиното здравеопазване, инсултите, кардиологията, кардиохирургията и инвазивната кардиология, неврохирургията и травматологията. В допълнителния засега е ясно, че ще са „пъпките“, по думите на Шарков – т.е. второстепенните заболявания. Повечето еднодневни очни операции пък ще минат от болничната към извънболничната помощ. Основният пакет също не беше дефиниран в закон, а определянето на съдържанието му беше оставено изцяло на МЗ.

За първи път Република България като държава-членка на ЕС ще бъде референтна страна по децентрализирана процедура (DCP) за разрешаване за употреба на лекарствени продукти със заявител Чайкафарма Висококачествените лекарства АД, България. Засегнати страни в процедурата са Австрия, Гърция, Португалия, Румъния, Словакия и Чехия.

Като референтна страна по процедурата ИАЛ ще извърши оценка на досие за резрешаване за употреба на лекарствени продукти (фиксирана комбинация) с активни вещества рамиприл и амлодипин. Екип от ИАЛ ще изготвя оценъчни доклади, включващи въпроси към заявителя на всеки етап от процедурата. Оценката ще бъде съобразена с изискванията на актуалните фармакопейни (Ph.Eur.), ръководствата на Международната комисия по хармонизация (ICH) и Европейските ръководства относно качество, ефикасност и безопасност на лекарствените продукти.

Ворифунгал 200 mg прах за инфузионен разтвор е най-новото лекарство на компанията Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД, получило разрешение за употреба от Изпълнителната агенция по лекарствата към МЗ.

Активното вещество Вориконазол (Voriconazole) е широкоспектърен триазолов антимикотичен агент и е показан при възрастни и деца над 2 години. Ворифунгал следва да бъде прилаган главно при пациенти с прогресиращи, потенциално животозастрашаващи инфекции и като профилактика на инвазивни гъбични инфекции при високорискови реципиенти с алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки.

Използва се за лечение на:

– инвазивна аспергилоза;

– кандидемия при пациени без неутропения;

– флуконазол-резистентни сериозни инвазивни Candida инфекции (включително C. krusei);

– сериозни гъбични инфекции, причинени от Scedosporium spp. и Fusarium spp.

ATC код: J02AC03