Новини

Възрастните хора у нас са удовлетворени от личните лекари и фармацевтите, защото подробно и ясно им обясняват за заболяванията, терапиите и лекарствата и са внимателни и любезни към тях. Това сочат резултатите от изследване за проблемите на възрастните в България, проведено от новосъздадения тинк-танк “Солидарност с възрастните”. Изследването е базирано на дълбочинни интервюта сред самотно живеещи възрастни в столицата, като е комбинирано с представителни за страната данни за проблемите на хората над 70-годишна възраст.

Част от проблемите на възрастните у нас и основа за възможни техни решения бяха представени по случай Международния ден на възрастните хора на 1 октомври.

Данните от изследването показват още, че едва една четвърт от хората в напреднала възраст имат възможност да ходят сами при личния си лекар заради намалена подвижност. Близо 80% от хората, които редовно посещават лекар и аптека, са с повече от едно заболяване и приемат множество лекарства.

Сред проблемите на възрастните са такива като липса на приятелски кръг, затруднения, свързани с липса на места за отдих в институции, лечебни заведения и търговски обекти. Излизането от вкъщи също е проблем за хората над 70 години – заради страховете от състоянието на градската инфраструктура и от динамиката на градската среда, става ясно още от изследването.

Семейните лекари неглижират проблема с диабет тип 2. Това заяви Вяра Врагова от пациентската организация „Диабет тип 2“. По думите ѝ, общопрактикуващите лекари „не обръщат много внимание“ на вероятни диабетни симптоми. „За никого не е тайна, че профилактичните прегледи реално не се провеждат“, коментира тя. Като проблем Врагова посочи и чакането за достъп до специалист.

„Достъпът до специалист е ограничен заради административни процедури“, каза пък ендокринологът от „Александровска“ болница д-р Наталия Темелкова. „В момента предвид различни административни процедури реално при втори тип диабет не се изисква задължително специалист – нещо, против което ние, специалистите, протестираме“, каза тя и допълни, че в следващия рамков договор това трябва да се промени. „За мен диабетът трябва да бъде изключително грижа на ендокринолозите“, категорична бе тя.

Д-р Темелкова представи статистика, според която около 435 000 души у нас са болните с диабет, за които „знае“ здравната ни система – толкова са хората, които ползват услугите на НЗОК. Немалък брой болни обаче купуват сами медикаментите си, особено в началните етапи на диабета, и са извън този регистър, посочи тя. По думите ѝ, вероятният общ брой на диабетноболните у нас е около 600 000 души.

За 2013 г. общият брой на болните от диабет в света възлиза на 382 млн. души. Около 175 млн. пък са недиагностицираните, каза още тя и допълни, че според прогнозите до 2030 г. броят на хората с това заболяване ще се увеличи с 40%.

80% от хората с диабет са от страни със средно и ниско икономическо развитие, подчерта още д-р Темелкова. Диабетът е най-честата причина за слепота, хронична бъбречна недостатъчност, за нетравматични ампутации на долни крайници. При тези болни честотата на инсултите е два до четири пъти по-голяма, а осем от десет диабетици умират от сърдечносъдово заболяване, посочи тя.

По повод отбелязването на Световния ден за борба с диабета на 14 ноември в България започва мащабна информационна кампания „Открито за диабета“ със специален фокус върху балансираното хранене.

В последния ден на септември Националната здравноосигурителна каса е получила средствата за юли т.г., необходими за изплащане на разликата в потребителската такса за пенсионерите на личните лекари и стоматолозите, съобщиха от касата.

От началото на тази година пенсионерите плащат 1 лев потребителска такса за преглед вместо 2,90 лв. Разликата се доплаща от държавата. За целта от бюджета бяха заделени 8 милиона лева, но медици се оплакаха от забавяне.

Средствата за преодоляването на закъснението са в размер на 1 592 096 лв. и са трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването по ред, определен в закона. Те ще се разпределят в зависимост от заявките на районните здравноосигурителни каси.

На 21 август т.г. управителят на НЗОК Румяна Тодорова и министърът на здравеопазването Мирослав Ненков са утвърдили Правила за определяне и предоставяне на трансферите, се отбелязва в прессъобщението на НЗОК. На 26 август т.г. касата е изпратила писмо до МЗ за необходимостта да бъдат преведени средствата за юли, като с писмо на 11 септември т.г. е  напомнила, че все още трансферът не е осъществен.

На същата дата управителят на НЗОК е поискала да бъдат осигурени и средствата за изплащане на разликата в потребителската такса в извънболничната медицинска помощ за пенсионерите и за август  2014 г.

Потребителската такса, дължима при лечение в болнични заведения, остана 5,80 лв. и е задължителна както за пенсионери по възраст и осигурителен стаж, така и за останалите  здравноосигурени, ако не са освободени от заплащането ѝ, се  припомня в прессъобщението.

Работодатели и синдикати подкрепиха актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, предложена от служебния кабинет. Социалните партньори обаче остро възразиха против ситуацията в здравеопазването, като подчертаха, че разходите за здраве са нараснали двойно за последните 5 години, а качеството на услугата остава същото.

Актуализацията предвижда Здравната каса да използва наличния към момента преходен остатък в рамките на 100 млн. лв. до края на годината.

Здравният министър Мирослав Ненков обясни, че парите ще бъдат използвани в 4 направления: за здравноосигурителни плащания на болници и за медицинска помощ – 50 млн. лв., за онкологична терапия – 15 млн. лв., за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 10 млн. лв., и за лекарства за домашно лечение и диетични храни – 25 млн. лв.

Управлението на Здравната каса не иска просто така пари, за да си „завърже“ бюджета до края на годината, а е мислило в посока опит за компенсация на този недостиг, подчерта министърът.

Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова заяви, че според настоящата нормативна база Касата не може да си позволи да не плати извършена дейност, независимо дали тя е била качествено извършена, или не.

От КНСБ предлагат НЗОК да бъде разделена на два фонда – „Здравноосигурени” и „Здравно подпомагане”, като мярка за излизане от кризата. Според екперти, като се повиши събираемостта от вноски, касата ще разполага с повече пари, които ще е ясно къде отиват. Такова разделяне на паричните потоци ще принуди държавата да плаща изрядно и то на 8%, а не на 4% осигуровките на осем групи граждани, сред които са пенсионерите, учениците и студентите, чиновниците и затворниците. Синдикатите добавят, че такова разделяне може да се направи и като здравните осигуровки на въпросните групи бъдат отделени в нова Изпълнителна агенция „Здравно подпомагане”.

Няма проблем общопрактикуващите лекари да отчитат чрез информационната система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) извършените имунизации, въпреки промяната в сроковете за извършване на задължителни имунизации при децата (Наредба за изменение и допълнение на Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ, бр.54 от 01.07.2014 г., в сила от 01.07.2014 г.).

С писма от 7 август и от 3 септември 2014 г. директорите на РЗОК са били уведомени от управителя на НЗОК за промените на Наредбата. Към писмата е било приложено и писмо на главния държавен здравен инспектор и заповед на министъра на здравеопазването.

Измененията на Имунизационния календар на Република България, свързани с промяната в сроковете за извършване на задължителни имунизации, са съобразени с отчитането и заплащането на извършените задължителни имунизации по договор с НЗОК. За целта управителят на НЗОК – д-р Румяна Тодорова, е изпратила писма до директорите на районните здравноосигурителни каси, с които им напомня отново да уведомят за това изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ, сключили договор с институцията.