Според диетолога д-р Байкова вредни храни няма, а най-рискови за здравето на хората са бързите храни и прекомерната консумация на сол

Средното дневно допустимо количество сол е 5 грама. Освен, че се използва като консервант, готварската сол е широко разпространена и в много полезни храни като млечните продукти и хляба.

„Всяка година, средно дневната ни консумация е около 7-8 грама. А през определени периоди на годината, какъвто е зимният, стигаме до 17-20 грама сол. Натрият, като компонент на молекулата на готварската сол, е рисков елемент, който е в състояние да повиши нивата на кръвното налягане, в частност артериалното налягане, да влоши работата на отделителната система, на бъбреците – затруднява я, да бъде причина за намалена костна плътност.“

Към момента около 2 млн. българи страдат от хипертония. Кристалната бяла захар е друга съставка, която диетолозите съветват да избягваме. Тя е носител на празни калории и също се използва като консервант.

„Ясно е, че всеки грам консумирана излишъчна кристална бяла захар, организмът я трансформира в енергиен запас, за съжаление предимно под форма на мазнини.“

По данни на Българското ендокринологично дружество затлъстяване у нас има малко под 35% от населението на 20 и повече години, а наднормено тегло – близо 40%. Това означава, че почти всеки втори български мъж на средна възраст е затлъстял. При жените този дял е 1/3.

„Преди 10 години максимум 20 % от децата – и то в определени възрастови групи, имам предвид тийнейджърска възраст, имаха свръхтегло, в това число минимален процент на затлъстяване.  Сега знаете, че още в първи клас при над 30% от децата се установява чрез антропометричните измервания, че са със свръхтегло, в това число и затлъстяване.“

Това е риск за развитие на метаболитни болести. На първо място, подмладява диабет тип 2, нещо, което беше присъщо само за възрастната популация. Сега има едно учестяване на случаите с диабет тип 2 при учениците. На второ място, появяват се високи стойности на нивата на холестерола, т.нар „лош холестерол“, триглицеридите. Това е риск от ранно развитие на атеросклероза, съответно отново с нейните усложнения по отношение на сърдечносъдовите болести. Високото кръвно налягане – факт е, че ако в ранна детска и юношеска възраст не се направи превенция на свръхтеглото и затлъстяването, в над 90% тези млади хора стават възрастни хора със същия проблем.“

Според д-р Байкова потребителите трябва да следят повече етикетите и съставките на храните, които консумират. „Вредни храни не съществуват – щом са на търговския щанд, значи те са разрешени. Контролните органи минават регулярно, контролират съставките и всяка една рецептурна съставка като съдържание в тях е съотвестваща на даден регламент. Друг е въпросът по колко и как консумираме продуктите“

Експертите отбелязват, че както младите, така и старите се интересуват от здравословното си състояние. На масата на българина обаче липсват риба и морски деликатеси, заради високата им цена. В менюто преобладават полуготовите храни, които имат ниска хранителна стойност.

Хроничният хепатит С вече се лекува напълно. Това съобщиха лекари по време  на пресконференция, посветена на нова лекарствена терапия срещу опасния вирус. Проф. Красимир Антонов  от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ каза, че става въпрос за иновативен препарат, чиято клинична практика е показала 99% успеваемост, включително и при чернодробна цироза. Той отбеляза, че става въпрос  за безинтерферонова терапия, като добави, че дори се говори за научен пробив, който ще изчисти Хепатит С от лицето на Земята.

Терапията срещу хепатит С, приложена на сто български пациенти, са отлични, съобщи и председателят на Дружеството по гастроентерология проф. Крум Кацаров. Лечението с новите медикаменти продължава осем седмици и струва 100 хиляди лева. Терапията обаче не се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса.

Лечението, което досега се прилага в България и е напълно заплатено от НЗОК, е чрез интерфероновата терапия, но тя не е ефикасна за всички. По думите на специалистите, успеваемост при нея се достига едва при половината от пациентите.

Чрез новото лечение в България могат да се излекуват близо 300 болни от хепатит С или цироза на черния дроб. Три от медикаментите вече са и на българския пазар, като за два са подадени заявления за включване в Позитивния лекарствен списък, каза Елена Тотева, експерт от НЗОК. По думите ѝ, Касата може да започне да ги заплаща от следващата година, но след като се направи оценка на здравните технологии и задължително бъде договорена отстъпка от цената ѝ.

Хартиените болнични листове вече са в историята. От сряда, 1 юли, ще се признават само електронните.

Шестмесечният гратисен период, през който важаха и двете форми, беше въведен за медиците и здравните заведения, които в началото на годината все още нямаха техническа готовност да подават бланките електронно.

Целта на модернизацията е да се сведат до минимум възможностите за злоупотреби с фиктивни болнични. Плановете са и сроковете за изплащане на обезщетения да се съкратят от 15 на 10 дни. Това обаче ще се случи от догодина.

Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ

„Големият проблем на хората не е дефицита или излишъка на здравната каса. Големият проблем е отлагането на лечение, лимитите на болниците, с които самите лечебни заведения и лекарите са поставени в много тежка ситуация. И тази практика ако продължава, според мен ситуацията ще ескалира след месец-два.“ Това заяви пред БНР председателят на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, в коментар на последното заседание на надзора на касата, на което бяха обсъждани проблемите около очаквания дефицит в бюджета на институцията.

По думите му, мерките за оптимизиране на разходите в системата трябва да са няколко: извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ, премахване на медицинските стандарти, заради които болниците правят ненужни разходи, въвеждане на национална здравно-информационна система, която да даде яснота как се харчат средствата, и даване на възможност на пациента да бъде контрольор на системата.

„Което не значи непременно икономия. Значи да сме сигурни, че всеки даден лев е отишъл по предназначение“, поясни д-р Кацаров

Според него, една трета от клиничните пътеки могат да преминат в извънболничната помощ веднага. Става въпрос за цялата еднодневна хирургия, почти всички ендоскопски процедури, очни, ушни, кожни заболявания, всички диагностични пътеки, както и голяма част от терапевтичните. „Ние сме правили такъв анализ на клиничните пътеки – от 308, колкото са в момента, смятаме, че до 100 могат веднага да се извадят в извънболничната помощ. Това веднага намалява разходите за тях. Тогава намаляването на цената на тези клинични пътеки би било обосновано. Защото и разходите в извънболничната помощ са по-малко“, коментира той.

„Народното събрание лиши здравната каса от един прекрасен инструмент. Имаше внесено предложение да се даде възможност на пациента да се оплаче, при това онлайн, с уникален код за достъп, ако не е доволен от лечението, и това автоматично да води до проверка от здравната каса. Но за съжаление това предложение не беше прието“, посочи още д-р Кацаров. Той нарече контрола, осъществяван в момента от касата, „тормоз и унижение както за проверяващите, така и за проверяваните“ и отбеляза, че проверките по сигнал биха били много по-ефективни.

Председателят на УС на ЦЗПЗ коментира и приватизацията на лечебни заведения, заложена с промените в ЗЛЗ. Според него няма болница, която да трябва да остане в забранителен списък. „Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването в крайна сметка е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ. Целта не е тази помощ да се окаже от държавна, частна или общинска болница. Няма никакво значение от коя“, посочи д-р Стойчо Кацаров. Той бе категоричен, че трябва да се приватизират търговските дружества, а не отделни дейности. „Защото ние сме в ситуацията на нашите държавни предприятия от преди 97-ма година. Фирми на входа, фирми на изхода, загубата – за държавата, печалбата – за управителя или борда на директорите на държавната болница“, коментира д-р Кацаров.

По думите му, противниците на приватизацията са два типа хора: тези, които ръководят болници от описания от него тип, и партийните функционери. За вторите той обясни: „Защото, бидейки държавна собственост голяма част от болниците, за тях това е възможност по партийна линия, без да притежават кой знае какви качества, те да получат топли местенца, защото тяхната партия е спечелила.“

Според д-р Кацаров не е в интерес нито на пациентите, нито на добрите лекари да има държавни болници.

Премиерът Бойко Борисов апелира за подкрепа от всички парламентарни групи за промените в здравната и пенсионната система. Това се случи на председателския съвет в Народното събрание в сряда преди заседанието на Министерски съвет.

По искане на Борисов, на съвета присъстваха и министрите Москов и Калфин, за да защитят предложените от тях промени в системите. След срещата министър Москов заяви: „Причината за срещата беше по искане на министър–председателя. Бяхме поканени с вицепремиера Ивайло Калфин с цел да аргументираме преди ваканцията нуждата важни законодателни инициативи на правителството в сферата на социалната дейност и в сферата на здравеопазването да залегнат в дневния ред на парламента и да търсим подкрепа от различните парламентарни групи. Аз едва ли ще си позволя да перифразирам премиера, но той потърси подкрепа за важните законопроекти в тези две сфери, защото това са промени, които не решават просто нещо от днес за утре, а всъщност дават дългосрочната стратегическа рамка на това как ще се движат финансите, здравето и социалната сигурност на българите.“

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов пък обясни, че „Министрите си изложиха вижданията. Апелът беше към всички парламентарни групи да подкрепят тези два законопроекта. Имаше бележки от някои от колегите. Например БСП поставиха въпроса за това да се оттегли цялата глава за приватизация на болнични заведения.“ По думите му, министър Москов е казал, че това е възможно.