Новини

След 10 години fat grifting методът ще измести изцяло гръдните импланти, прогнозира проф. Марита Айзенман

Три жени след мамектомия поради рак на гърдата днес преминават реконструктивни операции в столичната Първа АГ болница „Св. София” от екип български специалисти, ръководен от световноизвестния пластичен хирург проф. Марита Айзенман – Клайн. Това бе съобщено на пресконференция по повод откриването на семинар, организиран от Клъстера за медицински туризъм, Международната здравна асоциация на Бавария и Международната конфедерация по пластична, реконструктивна и и естетична хирургия IPRAS. Интервенциите ще бъдат осъществени без поставяне на импланти, по метода на автоложния трансфер на мастна тъкан fat grafting, като участието на проф. Айзенман има обучителен характер, стана ясно още на срещата с медиите. Визитата на специалистката е изцяло на добра воля, без заплащане и има за цел да помогне на българските медици да овладеят тази специфична методика, която се радва на все повече привърженици в професионалните медицински среди в цял свят. Операцията ще бъде наблюдавана от голяма група лекари от София и Пловдив.

Методът е изключително щадящ за пациентката, сесиите са краткотрайни, голямо предимство е универсалната му приложимост, една от индикациите за прилагането му е проведено лъчелечение, посочи д-р Младен Младенов от онкохирургичния екип на АГ-болница „Св. София”. Интервенцията преминава на етапи, като между тях са предвидени интервали от време не по–кратки от 2 месеца, а броят на отделните сесии зависи от индивидуалните особености на пациентката, поясни д–р Младенов.

Само след 10 години fat grifting методът ще бъде първи избор в реконструктивната операция на гърдата, а имплантите ще останат в миналото, прогнозира проф. Марита Айзенман. По нейните думи много надежди се възлагат на прилагането му при уринарна и анална инконтиненция, в ортопедичната хирургия при артрити и остеодегенативни заболявания. „Моята мечта е да видя добри резултати при лечението с автоложна мастна тъкан на хронични рани и най–вече на декубиталните рани. Оптимист съм, че това ще се случи”, допълни още проф. Айзенман.

Онкохирургичният екип в АГ болница „Св.София” има готовност да прилага това лечение още сега и всяка жена, която прецени, че има необходимост от гръдна интервенция, не само поради злокачествено заболяване, може да потърси консултация в болницата, стана ясно още на пресконференцията. За момента интервенцията не се заплаща от НЗОК, отделните етапи са на цена от 1200 лв., информираха още от лечебното заведение.

През есента на тази година се предвижда още един обучителен семинар с демонстрации за български медици, той ще бъде посветен на темата за приложението на новите методи на пластичната хирургия в урологията с фокус върху уринарната инконтиненция, информираха организаторите.

Има докладвани съобщения за сериозни, понякога животозастрашаващи случаи на диабетна кетоацидоза при пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани с SGLT2-инхибитори. Това съобщават компании производители, след съгласуване с Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Изпълнителната агенция по лекарствата.

В редица от тези съобщения клиничната картина на състоянието е атипична, като са наблюдавани само умерено повишени нива на кръвната глюкоза. Такава атипична клинична картина на диабетната кетоацидоза при пациенти със захарен диабет би могла да забави диагнозата и лечението, се посочва в съобщението.

Когато имат симптоми на ацидоза, пациентите, лекувани с инхибитори на SGLT2, трябва да бъдат изследвани за кетони, за да се предотврати забавяне на диагностицирането и лечението им.

Случаи на диабетна кетоацидоза са съобщавани също и при пациенти със захарен диабет тип 1, на които са давани инхибитори на SGLT2. От фармакомпаниите напомнят на предписващите лекари, че захарен диабет тип 1 не е разрешено терапевтично показание за този клас лекарства.

В България от този клас инхибитори е регистриран dapagliflozin; с търговско име Forxiga 100 mg x 30.

През изминалата 2014 г. НЗОК е отделила 72 млн. за редки лекарства

Иновациите са изключително важни за постигането на добро лечение, те обаче са и много скъпи. Показателен пример за това са т.нар. лекарства „сираци”, с които се лекуват редките болести. Терапията на един пациент за година може да надхвърли милиони. Точно заради това и достъпът до тях е проблематичен за всяка държава. Къде сме ние в сравнение със страните от ЕС – показва анализ на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести.

Осигуряването на достъп за пациентите до лекарствата „сираци” в целия ЕС е различно. Въпреки че медикаментите се разрешават за употреба по централизраната процедура (едновременно за всяка страна), заплащането им от обществените фондове става по различно време. От 29,1 до 43 месеца е средното закъснение за отделените страни от момента на получаване на разрешение за употреба до финансирането им, показват данните в анализа на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести. В него са изследвани всички 36 болести, които се плащат от НЗОК. Сред тях са вродени коагулопатии (нарушения в съсирването на кръвта), бета таласемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура нефамилна хипогама-глобулинемия, селективен дефицит на подкласове на имуноглобулин G, тежък комбиниран имунодефицит с ниско или нормално съдържание на В клетки, обикновени променливи имунодефицитни състояния и др.

Забавянето за България на реимбурсирането на лекарствата „сираци” е в рамките на няколко години. Закъснението в достъпа до медикамента за мукополизахаридоза тип II например е било 5 г., толкова е отнело и плащането у нас на друго за фенилкетонурия. Закъснение в достъпа до лекарство „сирак” за наследствена амилоидна полиневропатия пък е било 2 г., а при лекарство „сирак” за първична пулмонална хипертония – 3 г. „Това забавяне представлява значителна пречка пред навременното и адекватно лечение на пациентите с редки болести“, се казва в анализа.

В средата на миналата година регистрираните в ЕС лекарствата „сираци” са 72. От тях в България касата и болниците плащат едва 22. Останалите 50 не се финансират с публични средства и на практика остават недостъпни за пациентите. За сравнение, в другите страни членки средно около 80% от одобрените на европейско ниво лекарства „сираци” са включени в системата на здравното осигуряване. Въпреки че много медикаменти остават недостъпни за болните хора у нас, страната ни е отбелязала голям напредък през последните години в осигуряването на достъп до редки лекарства на пациентите, се казва още в анализа. Разходите на НЗОК за такива се увеличават от 28 млн. лв през 2011 г. до над 72 млн. лв. през миналата. Средната стойност на терапия за един пациент на месец пък е близо 2 хил. лв.

Макар че някои европейски страни плащат повече медикаменти за пациентите с редки болести, пред тях също седят много предизвикателства. Установяването на клиничната ефективност на тези медикаменти е въпрос номер едно, тъй като доказателствата често са недостатъчни от гледна точка на здравните власти. Причината е, че заради малкото пациенти, които ги ползват, няма как да се натрупат бързо нужните данни. Освен това трудно се намира конкурентна за сравнение конвенционална терапия, която вече се заплаща с публични средства и е достъпна за пациентите. Тези проблеми, съчетани с изключително високата цена на повечето терапии за редки болести, повдигат въпросите за намиране на партньорство във финансирането на медикаментите между държавата и индустрията. Механизмите за управлението и споделянето на финансовия риск са много. В Белгия например публичните разходи за лекарства имат лимит. 2/3 от преразхода следва да се покрива от фармацевтичната индустрия, а остатъка от Националния здравноосигурителен институт. В Австралия още от 2004 г. държавата се съгласява да реимбурсира медикамент при условие, че ще се създаде регистър на пациентите с първична пулмонална хипертония и бъдещата цена бъде съобразена с резултатите от него. На практика данни за клиничната ефективност на терапията на местно ниво се искат от властите в повечето страни. Това е основата причина за своеобразния бум на регистрите за редки заболявания в Европа. По данни на европейския специализиран портал Orphanet, броят на регистрите за редки болести в страните членки е 641 към 2014 г. В това отношение България е своеобразен отличник в Източна Европа, се казва в анализа. Това обаче очевидно не е достатъчно. Според специалистите са нужни по-добър контрол над финансирането, преразпределение на ресурсите според ефектите от лечението и осигуряване на мрежа за наблюдение на пациентите с редки болести.

Има 8000 редки болести

Едно заболяване се разглежда като рядко, когато засяга не повече от 5 на всеки 10 000 души в ЕС. Според учените съществуват между 5000 и 8000 такива диагнози. Те ще засегнат между 29 и 32 милиона души в ЕС, от които 400 хиляди в България.

Най-често са срещу рак

Над 72 са лекарствата „сираци”, които са открити досега. Само за последните две години и половина 27 нови медикамента са одобрени за пазарна употреба, 9 от които през първото полугодие на 2014 г. Запазва се тенденцията най–много от обозначените медикаменти да бъдат предназначени за онкологични заболявания. Лизозомните болести на натрупването и първичната пулмонална хипертония се очертават като следващите „най-предпочитани“ от индустрията области за разработване на нови лекарства.

Оформи се нов фронт в НС срещу орязаните изисквания за управители’

Здравният министър Петър Москов е предложил в закона за лечебните заведения да се либерализират изискванията за управител и на практика всеки, който има магистратура по икономика, да може да ръководи болница. Това оформи нов фронт от депутати от различни групи срещу предложението на министъра.

Според сегашния закон управител или изпълнителен директор на лечебно заведение може да бъде само лице, което има магистратура по обща или дентална медицина и е придобило квалификация по здравен мениджмънт.

Другият вариант е, ако е магистър по икономика и управление, да има призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.

Сега обаче Москов е предложил в проектозакона да отпадне изискването за квалификация по здравен мениджмънт, както и икономистите да имат познания в областта на здравеопазването. В здравната комисия той обясни, че ако един младеж завърши в Кеймбридж и реши, че иска да се реализира като директор на „Св. Анна“, не трябвало депутатите да му пречат.

Депутати: Няма да правим закон за един човек

„Не съм съгласен с това предложение, смятам, че трябва да си останат досегашните изисквания, защото дават някаква гаранция за нивото на компетентност в управлението. Ние няма да правим закон за отделен човек от Кеймбридж. Смятам, че трябва да го направим за тези, които живеят в България. Освен това след Нова година ще има достатъчно болнични мениджъри на свободна практика, които ще си търсят работа“, коментира депутатът от Реформаторския блок доц. Димитър Шишков.

Проф. Георги Кючуков от АБВ също е категоричен, че не бива да се занижават критериите. „Получавайки образованието си в Кеймбридж, той ще бъде по-добре информиран за необходимостите на английската здравна система, но не и за нашата. Освен това се губи смисълът от разкритите във всеки медицински университет факултети по здравен мениджмънт“, каза проф. Кючуков.

Депутатът от ГЕРБ д-р Красимир Петров също е категоричен, че групата му няма да позволи да се занижат изискванията за болнични шефове, при положение че реформата цели по-добро управление. Те дори ще предложат да се изисква магистратура по здравен мениджмънт, а не само квалификация. На същото мнение е и колегата му от ДПС Джевдет Чакъров. „Вижда се, че има огромна потребност от ефективно управление. Трябва да се познава същността на медицинските дейности и услуги. Промяната може да има и друго тълкуване – че се отваря врата за смяна на болнични шефове“, коментира Чакъров.

Пациентите с критична исхемия на крайниците, които приемат статини, имат значително по-ниска честота на нежелани сърдечносъдови събития (МАСЕ) и ампутации, показаха резултатите от ретроспективно проучване, публикуванo в Journal of the American College of Cardiology.

Анализиран е регистър на болни с периферна артериална болест (ПАБ) от 2006 г. до 2012 г., от който са избрани 380 случая с поне един епизод на критична исхемия на крайник, потвърден с ангиография, с или без ендоваскуларна терапия. Средната възраст в изследваната група е 69 години, а средният период на проследяване – 409 дни.

Пациентите са разделени в две групи според това дали са приемали (65%) или не (35%) статин преди епизода на критична исхемия. Най-често използваните статини в проучването са simvastatin и atorvastatin.

В групата с прием на статин честотата на съпътстващите заболявания (захарен диабет, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, анамнеза за миокарден инфаркт, каротидна стеноза или инсулт) е значително по-висока.

Въпреки по-високата коморбидност, след едногодишно проследяване при болните, приемащи статин, комбинирата крайна цел от миокарден инфаркт, инсулт и смъртност е значително по-ниска (18%) в сравнение с тези, които не са приемали статин (23%) преди и след инцидента на критична исхемия на крайник.

Интересното в случая е, че смъртността е основният фактор, който определя разликата в честота на МАСЕ – 15% смъртност при наличие и 21% при липса на статин в терапията.

Комбинираният риск за настъпване на смърт или ампутация на крайник намалява наполовина при прием на статин.

Резултатите от проучването подкрепят препоръките в последните клинични ръководства, че приложението на статини е индицирано за всички пациенти с ПАБ, дори и тогава, когато заболяването е в краен стадий.

Въпреки всички убедителни доказателства за ползата от статините, едва 65% от пациентите в това ретроспективно проучване са приемали статини. Това показва, че приложението на насоките за поведение в клиничната практика все още не е достигнало необходимото ниво.

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД предлага на бългаския пазар следните статини:

Simvacor (Simvastatin) – CF 710 – 10 mg 

Simvacor (Simvastatin) – CF 711 – 20 mg

Simvacor (Simvastatin) – CF 712 – 40 mg

Atorva (Atorvastatin) – CF 996 – 10 mg 

Atorva (Atorvastatin) – CF 997 – 20 mg