http://google.com

Съдържание:

• Сърдечна недостатъчност – характеристика
• Предпоставки за развитие на СН
• Провокиращи фактори
• Класификация на СН
• Нефармакологични мерки за лечение
• Медикаментозно лечение
• Профилактика

Какво е сърдечна недостатъчност ?

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболитните потребности на тъканите.

Сърдечната недостатъчност означава, че изпомпващата сила на сърцето е по-слаба от обикновено – кръвта се движи в сърцето и тялото с по-бавна скорост, а налягането в сърцето се повишава. В резултат на това сърцето не може да изпомпа достатъчно кислород и хранителни вещества, за да отговори на нуждите на организма. Камерите на сърцето отговарят с разтягане, за да задържат повече кръв за изпомпване, или стават все по-схванати и втвърдени. Това помага да се държи кръвта в движение за кратко време, но с времето сърдечният мускул и стените отслабват и не са в състояние да изпомпат силно кръвта. В резултат на това, бъбреците често реагират като карат организма да задържа течности (вода) и натрий.

Какво причинява сърдечна недостатъчност ?

Сърдечната недостатъчност е предизвикана от много условия, които увреждат сърдечния мускул, в това число :

Коронарна болест

Коронарната съдова болест (КСБ) е заболяване на артериите, при което снабдяването на сърцето с кръв и кислород причинява намаляване притока на кръв към сърдечния мускул. Ако артериите станат блокирани или се свият силно, сърцето изпитва глад за кислород и хранителни вещества. Това включва исхемичната болест на сърцето (ИБС), която в 70% от случаите е причина за сърдечна недостатъчност.

Сърдечен удар (инфаркт)

Инфарктът може да настъпи, когато коронарната артерия става внезапно блокирана, спира притока на кръв към сърдечния мускул и го уврежда. Целият или част от сърдечния мускул стават изолирани от снабдяването с кислород. Инфарктът може да увреди мускулите на сърцето, което води до увредена зона, нефункционираща правилно.

Кардиомиопатия

Това е увреждане на сърдечния мускул поради причини, различни от артериалните или свързани с притока на кръв проблеми, като най-често са инфекции, злоупотреба с алкохол или наркотици.

Високото кръвно налягане (хипертония); исхемичната болест на сърцето, най-често след преживян миокарден инфаркт; аритмии; болест на сърдечните клапи; болести на щитовидната жлеза; бъбречни заболявания; диабет или сърдечни дефекти от раждането – всички те могат също да причинят сърдечна недостатъчност. В допълнение, сърдечната недостатъчност може да е резултат от няколко заболявания или условия.

За систолна дисфункция (или систолна сърдечна недостатъчност) говорим, когато сърдечният мускул не се съкращава с достатъчна сила, така че по-малко количество богата на кислород кръв се изпомпва към целия организъм.

За диастолна дисфункция (или диастолна сърдечна недостатъчност) говорим, когато сърцето се съкращава нормално, но камерите не се отпускат правилно или се схващат и по-малко кръв постъпва в сърцето по време на нормалното пълнене.

Кои са провокиращите фактори ?

Провокиращи фактори:

• повишени психически и физически натоварвания
• повишен прием на натрий (сол) и течности
• рязко намаление или прекъсване на терапията (или дигиталисова интоксикация)
• високостепенни тахи – и брадиаритмии (повишена или понижена сърдечна честота)
• белодробен тромбемболизъм
• сърдечни, системни и белодробни инфекции
• приемане на миокардни депресанти и солзадържащи медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), някои калциеви антагонисти

/ Verapamil, Nifedipine, по-рядко Diltiazem/, антиаритмици, естрогени, андрогени, лъчетерапия и др.

• високодебитни състояния с хиперкинетична циркулация: тежка анемия, хипертиреоидизъм, бременност, АV- фистули и др.
• изостряне на ИБС
• поява или влошаване на клапна регургитация (сърдечен порок)
• хипертонични кризи
• поява на друго извънсърдечно заболяване – бъбречно заболяване, чернодробно заболяване, несърдечна операция, травми, отравяния, простатна обструкция и др.
• развитие на друго сърдечно заболяване
• диселектролитемии (когато електролитите са извън нормалните граници)
• ексцесивна реакция на намаление на преднатоварването (диуретици, нитрати, АСЕ инхибитори)

Каква е класификацията на сърдечната недостатъчност ?

1. В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават :

– Левостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера ;

– Десностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера ;

– Тотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери.

2. Според начина на протичане се различават:

– Остра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни ;

– Хронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години.

3. Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават :

– Застойна сърдечна недостатъчност – декомпенсация във венозната система ;

– Нискодебитна сърдечна недостатъчност – декомпенсация в артериалната система и намаляване на минутния сърдечен обем ;

– Смесена сърдечна недостатъчност.

4.В клиничната практика все още най-популярна е функционалната класификация по

New York Heart Association /NYHA/ :

Клас І – няма ограничения. Обичайните физически усилия не предизвикват умора, задух или сърцебиене.

Клас ІІ – леко ограничена физическа активност. Няма оплаквания в покой, но обичайната активност предизвиква умора, задух и сърцебиене.

Клас ІІІ – силно ограничена физическа активност. Болните се чувстват комфортно само в покой, но физическа активност по-малка от обичайната води до появата на споменатата симптоматика.

Клас ІV – невъзможност да се извършва каквато и да е физическа активност без дискомфорт. Симптоми на сърдечна недостатъчност са налице дори в покой със засилване на дискомфорта при всяка физическа активност.

В последното методично указание за диагностика и лечение на хроничната сърдечна недостатъчност на American College of Cardiology/ American Heart Association е залегнала следната класификация , базирана на комплексна клинична оценка на пациента /а не само на субективната симптоматика/:

Стадий	Определение	Примери
А	Пациенти с висок риск от развитие на СН поради наличието на състояния силно асоциирани с развитието на СН. Тези пациенти нямат установени структурни или функционални увреждания на перикарда, миокарда или сърдечните клапи и нямат симптоми на СН.	Артериална хипертония, ИБС, захарен диабет, анамнеза за кардиотоксични медикаменти или алкохолизъм, анамнеза за ревматизъм, фамилна обремененост с кардиомиопатии
В	Пациенти, които са развили структурно сърдечно заболяване, силно асоциирано с развитието на СН, но без симптоми на СН.	Левокамерна хипертрофия или фиброза, Левокамерна дилатация или хипоконтрактилитет, безсимптомно клапно заболяване, преживян миокарден инфаркт
С	Пациенти, които в момента или в миналото имат симптоми на СН, свързани с подлежащо структурно сърдечно заболяване.	Задух или умора поради левокамерна систолна дисфункция ; асимптомни пациенти, които провеждат лечение поради симптоми на СН в миналото
D	Пациенти с напреднало структурно сърдечно заболяване и изявени симптоми на СН в покой, независимо от максималната медикаментозна терапия, които изискват специализирани интервенции.	Пациенти , които често са хоспитализирани за СН и не могат да бъдат изписани в подобрено състояние ; пациенти, очакващи сърдечна трансплантация ; пациенти на домашно лечение с продължителна интравенозна инфузия на медикаменти.

Внимание : Преминаването от един функционален клас по NYHA в друг е възможно и в двете посоки, увеличаване и намаляване, и се определя от лечението. Преминаването от един стадий в друг по American College of Cardiology /American Heart Association е възможно само в посока от А към D и никога обратно !

Какви са нефармакологичните мерки при лечение на сърдечна недостатъчност ?

• редовен контрол на телесното тегло – ежедневно или поне два пъти седмично и при неочаквано наддаване от повече от 2 кг за 3 дни задължително консултиране с лекар
• диетични мерки – ограничаване приема на сол особено при напреднала сърдечна недостатъчност. Внимание с калий–съдържащите заместители, особено в съчетание с АСЕ-инхибитори, поради опасност от хиперкалиемия, т.е. редовно измерване на К+
• алкохол – забранява се при алкохолна кардиомиопатия
• редукция на тегло при пациенти с наднормено тегло (ИТМ 25 – 30) и затлъстяване (ИТМ над З0)
• наддаване на тегло при сърдечна кахексия при тежка сърдечна недостатъчност – чест прием на малки порции храна
• преустановяване на пушенето
• внимание при пътуване – посещенията на места с голяма надморска височина, както и резки смени на надморската височина или топъл и влажен климат не са препоръчителни
• имунизации – независимо от липсата на документирани данни за положителен ефект, пациентите със сърдечна недостатъчност се съветват да се имунизират с пневмококова и противогрипна ваксина
• лекарства, които трябва да се избягват или употребяват с повишено внимание – НСПВС, клас І антиаритмици, калциеви антагонисти /Verapamil, Diltiazem, първа генерация дихидропиридини/, трициклични антидепресанти, кортикостероиди, литиеви препарати
• режим на физическа активност и почивка

Медикаментозно лечение:

Лечението на сърдечната недостатъчност цели :

1. Лечение на основното заболяване – исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, сърдечни пороци, миокардит, ритъмни и проводни нарушения и др.

2. Отстраняване на провокиращите и предизвикващи фактори – намаляване на физическата активност, нормализиране на телесното тегло, ограничаване приема на сол, спиране на лекарства с кардиодепресивен ефект и др.

3. Подобряване на миокардния контрактилитет, отбременяване на сърцето, контрол и корекция на камерната честота и др.

Основните групи медикаменти, които се прилагат за лечение на сърдечна недостатъчност са :

1. АСЕ инхибитори

2. Бета блокери

3.Диуретици

4.Сърдечни гликозиди

5.Вазодилататори – нитрати

6.Антагонисти на алдостероновите рецептори

Каква е профилактиката на сърдечната недостатъчност ?

Профилактиката на сърдечна недостатъчност трябва да бъде първостепенна задача. Много потенциални причини за миокардно увреждане могат да бъдат успешно лекувани, а размерът на увреждането – ограничен. Например: контрол на рисковите фактори за ИБС, лечение на исхемията, ранна реперфузия (отпушване на артерията) след миокарден инфаркт, профилактика на реинфаркта, ранно откриване и агресивно третиране на артериалната хипертония, навременна корекция на клапните пороци и вродените сърдечни заболявания. Когато вече има миокардна дисфункция, целта на лечението е да се премахне етиологичната причина за увреждането, ако е възможно (например исхемия, тиреоидна дисфункция, алкохол, токсични субстанции и др.). Втората цел на модерната терапия е да забави и спре прогресията на заболяването от безсимптомна камерна дисфункция към клинично изявена СН, т.е. заболяването да се задържи, колкото може по-дълго в стадий А .