Интервю с Николай Хаджидончев, председател на Българската генерична фармацевтична асоциация „БГФарма“

Две години водите битка, за да получите точна разбивка на разходите за медикаменти от страна на здравната каса, по-точно това е нормално искане за прозрачност. За това време показаха ли воля НЗОК или здравното министерство?
Трябва да има някаква форма на прозрачност, в която да се следят разходите за различните медикаменти. Информационната система на касата трябва да позволява това да става по електронен начин, би трябвало системата на касата да дава възможност за прозрачност по отношение на разходите и това да е общодостъпно. Получавали сме досега само данни по наше искане за разходите по отделни медикаменти.

Доволни ли сте, че необходимостта от прогенеричната насоченост се осъзнава от всички политически партии?
Доволни сме от гледна точка на това, че най-малкото е включена в предизборната кампания на почти всички политически партии. Сега въпросът е на прогенеричната политика, която всички използват като мантра, да й бъде даден смисъл и да бъде адекватно приложена. Какво значи адекватно? Когато имаш прогенерична политика, не е допустимо част от населението, която е с хронични заболявания, да доплаща по-голямата част от лечението си. Не е допустимо, след като си осигурен и страдаш от високо кръвно налягане или проблеми със сърцето, да ти се налага да плащаш по-голямата част от лечението си. Трябва да се даде възможност за безплатна базова терапия, формирана на основата на генерични медикаменти. На всеки, особено на хората, които нямат доходи, на пенсионерите, трябва да бъде гарантиран един безплатен пакет за хроничните заболявания. Оттам нататък всеки има възможност да си доплати или да си купи други медикаменти, ако желае. Когато говорим за прогенерична политика, основната насока, на която ние държим, и тук апелът е към обществото – генеричните лекарства години наред са доказали своята ефективност и са средство, с което всички развити държави реализират икономия и им помага да се справят с нарастващите разходи. Хората живеят по-дълго и лекарствата като брой опаковки се увеличават.

Правили ли сте изчисления колко би струвало това на база на броя на хронично болните?
Много трудно е да направим изчисления без адекватна информация от касата. До момента разполагаме с информация от IMS. Точния брой на пациентите го има в данните на НЗОК. Като асоциация имаме близко становище с Българския лекарски съюз, но трябва да се обединим с всички участници в процеса като пациентски организации, фармацевтичен съюз, асоциация на собственици на аптеки и др. Трябва да се направят изчисления, да се промени нормативната уредба, един път завинаги да се намери начин за гарантиране на базов, безплатен пакет от медикаменти за основните заболявания за всеки осигурен пациент. Прогенерична политика означава също да се спрат реформите на парче, да не се залага на краткосрочни инициативи, а да се следва стратегия, която да гарантира адекватно здравно обслужване на българския пациент. Сега това може да стане само ако всички политически сили се обединят около няколко основни реформи в здравеопазването, за които да се гарантира адекватно финансиране в дългосрочен план. Ако съдим по изявленията на всички политици, няма разлики по отношение на основни ключови насоки на здравеопазването. Сега е моментът да се обединят около една кауза, бъдещето на нацията зависи от разрешаването на демографския проблем и реформите в здравеопазването. Това е националното спасение.

Успоредно с развитие на икономиката, което е основна задача, да се отговори как ще финансираме здравеопазването, ще демонополизираме ли здравната каса, как да се увеличи събираемостта на вноските, националната здравна карта, броят на болниците, да започне държавата адекватно да осигурява хората, за които отговаря, и т.н. Всичко е въпрос на политическа визия и воля. И когато имаш по-голям брой аналози, нормално е да се базира лечението на заболяването на основата на генерични лекарства, за да може да се освободят ресурси за тези заболявания, които се лекуват единствено с медикаменти без аналог. Прогенеричната политика не означава едва ли не употреба само на генерични лекарства. Напредналите държави използват, където е възможно, основно генерични медикаменти, за да освободят финансов ресурс за скъпи оригинални медикаменти, които са за лечение без алтернатива. А защо заболявания, за лечението на които има достатъчно широк набор от генерични медикаменти, трябва да се лекуват с по-скъпите оригинални? Нека това решение да бъде на пациента, според неговите финансови възможности под ръководството на лекаря. Сега такава възможност не се предлага на пациента като правило. Да не забравяме, че България има много силно изявена генерична индустрия от години. Фармацевтичното производство е структуроопределящ отрасъл според последния доклад на Световната банка, създава брутен вътрешен продукт, разкрива работни места, плаща данъци, осигуровки. Имаме потенциал и това представляват хора, заети в този бранш, 10% от заетите на европейско ниво хора във фармацевтичната индустрия са в България.

В коя друга индустрия имаме такава алокация и затова трябва да й се даде възможност да продължава да инвестира, да изнася от България, да има адекватна нормативна уредба, да има високо качество и тук вече можем да погледнем към промените, които се планират, свързани с агенцията по лекарства, трябва ни професионализъм, трябва ни подкрепа. Агенцията по лекарствата трябва да е отворена към проблемите на българската генеричната индустрия и да създава нормална среда за нейното развитие и ръст.

Останалите държави малко или много намират механизми да подкрепят генеричната си индустрия.
Това е въпрос на държавна политика и на стимулиране на местната икономика и заетост с адекватни регулации. В ЕС има подобни практики в някои държави като Словения и Унгария. Всичко отново достига до икономическа визия и политическа воля. Подготвяме в момента Бяла книга с лекарствата, които са изтеглени от българския пазар и са спрени от производство заради невъзможност да бъдат продавани. Когато се изтегли генеричен продукт от пазара заради икономическа невъзможност да се продава повече и няма друг генеричен продукт, остава само една алтернатива – на лекарството с патентна защита, съответно с доста по-висока цена. Така разходите за лечение нарастват, вместо да падат. Времето и задълбочен анализ биха показали доколко ценовото рефериране наистина е допринесло за намаляване на разходите на държавата. Налице е засега неблагоприятна тенденция генерични продукти да се спират от продажба в България, няма да е далеч и моментът, когато цели компании ще бъдат принудени да преосмислят присъствието си тук. Спират се продукти, които са базисна терапия и често нямат втори или трети аналогичен генеричен продукт.

Какъв дял има генеричната индустрия в плащанията от здравната каса?
Общият пазар на лекарства в България по официални данни от IMS Health – през 2013 г. са продадени 259 млн. опаковки, като разпределение то между оригинали и генерици е съответно 58 млн. към 201 млн. броя. В проценти това е 22.4% към 77.6%. Спрямо предходната 2012 г. нарастването на пазара в опаковки е съответно 10% за оригинали към 1% за генерици. В стойност числата са следните: общо пазарът е 2.343 млрд. лв., като оригиналните 58 млн. опаковки са коствали 1.228 млрд. лв., а за 201 млн. опаковки генерични медикаменти са изразходвани 1.115 млрд. лв. В проценти съотношението е 52.4% към 47.6%. Ръстът в стойност за оригиналите спрямо предходната 2012 г. е 12% спрямо 2% за генериците. През първото полугодие на 2014 г. продължава нарастването в стойност при оригиналите и се очертава задълбочаване на тенденцията на нарастване на разходите за оригинални медикаменти, които представляват повече от половината финансов ресурс на обществени фондове и средствата, заплащани от пациенти.

Как тези показатели са поставени в разчетите на НЗОК е поверителна информация, с която ние не разполагаме. За съжаление големият разход на здравната каса е за лекарства под патент, основно използвани в онкология, редки заболявания и др. За голямата група на лекарства с отпаднал патент разходите са за много повече пациенти, и то основно за социалнозначими заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, захарен диабет и др. В тази голяма група е ключовата роля на генеричните медикаменти, но те не се използват достатъчно и рационално. Оригиналният медикамент в тази група на медикаменти с отпаднал патент винаги задържа над 40% от пазара и при ниския процент реимбурсация от касата за тези заболявания – 25-50%, пациентите доплащат доста за своите лекарства и така при най-ниски цени в ЕС на българина му се струва, че лекарствата са скъпи. Няма политика нито в касата, нито в МЗ , която да създаде условия лекарите да изписват основно генерични медикаменти при налични възможности за лечение с тях.

В същото време имаше негативни компании, основно от пациентски организации, и резултатът беше напускане на пазара на генерични медикаменти. Така се получи с имуносупресорите и касата трябваше да извади 1 млн. лв. допълнително, за да плати оригиналната терапия. Никой от нас не е коментирал автоматична замяна. Всичко зависи от лекарите и те трябва да го направят по адекватен начин. Но когато имаш примерно нов медикамент, който е по-евтин, нормално е новите пациенти да започнат с по-евтиния. Тогава няма проблем с потенциални рискове при прехвърляне от един медикамент на друг. Но когато отричаме въобще генеричните и биоподобните медикаменти, това води до сериозно притеснение, спекулиране със страховете на пациентите и необосновани коментари… за неефективност, за неясна безопасност! Не може в днешно време, когато се лекуват стотици хиляди пациенти с медикаментите в Западна Европа, да се спекулира с качеството им в България.

И в същото време да няма нито един сигнал от никого за качествата на лекарствата до ИАЛ. Затова казвам, че трябва да се мисли отговорно и отговорността не е само на реимбурсиращия орган или на Министерството на здравеопазването, тя е и на лекарите, и на пациентските асоциации.

Когато говорим за прогенерична политика, има няколко елемента. Единият от тях е ясно изработен механизъм на стимулиране изписването на генерични продукти. Но основната фигура е пациентът. Той трябва да получи качествено, ефикасно, безопасно, достъпно и безплатно медикаментозно лечение, когато е осигурен. Генеричните медикаменти създават възможност за лекуване на голям брой пациенти и същевременно за освобождаване на средства, с които да се заплащат иновативни терапии, които нямат аналог.