Вече по-рядко викат линейка за глупости. Лекарите в Спешна помощ да започват с 1500 лв. заплата, предлага д-р Георги Гелев

– Д-р Гелев, какво заварихте в ЦСМП-София, има ли промяна с това, което оставихте?
– Съществена разлика не намерих. Ако говорите за това, че ще дойдат хора на граждански договори от други болници, това не се е случило. Такива кандидати няма и това е напълно обяснимо, защото на един тесен специалист, изваден от болница, ще трябва да му подбираме адресите да са изцяло в неговата специалност. Или той след първото си дежурство ще напусне веднага, защото хирург с дълъг стаж и опит няма как да преглежда бебе с настинка. За да има успеваемост такова начинание, това трябва да бъдат кадри, които работят в Спешна помощ. За да има такива желаещи обаче, първо трябва да се увеличи възнаграждението им. Това е стар проблем, който от години се влачи – изоставането на доходите на спешните лекари от доходите на колегите им в болниците или в извънболничното здравеопазване. Втората идея – за 7-часов работен ден, не е лоша, но е невъзможна. Кодексът на труда (КТ) казва, че който е на намален работен ден, максималната продължителност на работната му смяна може да бъде увеличена само с един час. Тоест, ако си на 7 часа, може да работиш 8. Това за нашия център означава, че за 24 часа трябва да имаме три смени. Когато съм правил разчети дали може да се случи, се оказва, че без още кадри – минимум 45 до 65 екипа, на смяна, вместо 20 екипа, ще има 7 или 8.

– Има ли увеличение на персонала в ЦСМП-София?
– За съжаление, от няколко години колкото хора постъпват, почти толкова и напускат. Текучеството е много голямо. Най-ниско е при шофьорите, докато при лекарите е перманентно. Идват колеги, както и новозавършили медици, които работят няколко месеца, след което искат една препоръка – обикновено на английски, и заминават да работят във Франция, Англия или Германия, където възнаграждението е много различно от тук. Имаше дори колега, който януари напусна на 59 г. и отиде в Англия
да стане старши ординатор, приеха го веднага. Дори по-възрастни колеги от мен решават в даден момент да променят живота си, да започнат отново, но с други условия и заплащане. В този ред на мисли, нищо не се е променило, всичко си е по старому.

– По колко екипа има на смяна сега?
– Предвид това, че свърши отпускарският сезон, вече имаме средно по 20 екипа на смяна. Но, разбира се, не са достатъчно, трябва да бъдат поне 45. Разбрахме се, че няма откъде да дойдат толкова хора, ако не се промени нещо съществено, така че тази работа да стане привлекателна.

– Какво означава нещо съществено, колко трябва да е средната заплата?
– Средната заплата при нас в момента е около 700 лв., а за лекарите със специалност е около 900 лв. Но с добавките нощен труд може да мине 1000 лв., а с няколко дежурства – 1200-1300 лв. След облагането с данъци остават чисто около 1000 лева. Смятам, че когато си на 50 г., те са крайно недостатъчни за лекар.

– Колко трябва да бъде?
– Според мен стартовата заплата трябва да бъде около 1500 лв. Иначе казано, почти двойно.

– Служебният министър премахна районирането за София, има ли резултат?
– Районирането отдавна падна за всички болести, с изключение на инвазивните кардиологични случаи. Катетаризационните лаборатории си бяха определили дежурства за различни периоди от месеца. Когато се създаде този график обаче, имаше 3 лаборатории, после станаха 6, 9, сега са 11. Директорите така организираха работата си, че вече 24 ч разполагат с екип и от само себе си дойде отпадането на районирането. Това е положително. Иначе, ако „Св. Анна“ в „Младост“ е дежурна, а има болен с инфаркт в „Люлин“ или „Обеля“, трябваше да минем 18 км в час пик. Което независимо от лампите, сирените, даването на път забавя транспортирането. Отпадането на районирането и нареждането да се кара болният в най-близкото заведение, където може да се окаже спешна помощ, е с добър ефект – винаги сме в рамките на златния час.

– Има ли анализ с колко са се подобрили резултатите?
– Не, но няма болница, която да е на повече от 10 минути, за който и да е подаден адрес. Тези с кардиологични отделения са равномерно разположени на територията на столицата.

– Има ли оплаквания, че не се карат пациентите обективно до най-близката болница след отпадане на районирането?
– На мен не ми е известно, но със сигурност има спад в пациентите на всяка болница, защото лабораториите са много. При един и същ контингент болни, няма как! Разбирам, че всеки иска такива пациенти, но броят на болните не се променя.

– Защо периодично има оплаквания, че линейката е обикаляла цяла вечер, докато приемат някъде болния?
– Това се случва с клошари, които са неосигурени. Тези болни са с много страдания, тяхното лечение е трудно и изцяло за сметка на болницата. Както обичат да казват директорите: „Той взима заплатата на лекаря“. За съжаление, това не е променено в годините. Сега още нямаме такива случаи, защото е топло, но когато настъпи зимата, започват.

– Каква е съдбата им, къде ги оставяте накрая?
– Има една болница в „Ботунец“, която общината е пригодила за такива случаи. Лошото е, че тези хора на третия или втория час напускат болницата сами и се връщат, където са били – под моста, в мазето, до входа, на тавана и продължават постарому.

– Болниците връщат ли хора с осигуровки?
– Не, единственият проблем е при неосигурените.

– Има ли винаги кой да поеме децата?
– Да, това са няколко звена – детската хирургия и ортопедия в „Пирогов“, педиатрията в „Александровска болница“, детската кардиология в НКБ, има и други места.

– Занимавате ли се още с несвойствена дейност, като карането на трупове?
– Да, непрекъснато. За да ги поеме някой друг, трябва да има нормативни промени, така че това да е приоритет на звената по съдебна медицина. Не върви спешна помощ да се занимава с трупове. Друго несвойствено действие е карането на планова кръв по болниците. Много от тях нямат такъв транспорт и се обръщат към нас за помощ. Обикновено ни дават заявките в следобедните часове. Това също не е редно да го правим.

– Колко екипа ви „ядат“ тези дейности?
-Имаме един екип за труповете на всяка смяна което означава 12 човека плюс, две коли. За кръвта имаме ангажирани само 6-ма шофьори. Тоест, общо 18 души се занимават с тези дейности.

– Пациентите злоупотребяват ли още със спешна помощ?
– Като че ли намаляха обажданията за глупости. Примерно – за висока температура или болка, която може да мине с хапче или консултация с джипито. Разбира се, ако има грипна обстановка, рязко се повишават адресите с такива оплаквания.

– За ебола още не са ли ви викали?
– Не, още не са.

– Често ли има проблеми с насилието над екипите?
– Все още има враждебно отношение към екипите ни, обикновено това се случва в малцинствените квартали и то нощно време, когато голяма част от жителите са в нетрезво състояние. Слава Богу, през тази година нямаме набит човек, но в други райони на страната има. Явно това явление няма да бъде прекратено напълно никога, но и тук случаите намаляват.

– От полицията срещате ли съдействие?
– Да, добре си колаборираме с тях. Обикновено нашият екип казва „и полиция“, обаждаме се на 112 и веднага пращат патрул.

– Колко минути отнема все пак пристигането на линейката от повикването на човека?
– Това не е правилно мерене, защото правим селекция на сигналите и с приоритет пращаме линейки на тези, които припознаваме като най-спешни. Така някой може да се отложи във времето. Ако говорим обаче след издиктуван адрес, за колко време отива линейката до мястото, почти винаги сме в нормата – до 20-ата минута. Имаме и свръхпостижения, но това е чрезвичайно.

– Защо тогава има адреси, на които кола отива на 60-ата минута?
– Явно не е имало свободни екипи, няма как да извадиш линейка, ако изпълнява адрес, и да я изпратиш. Докато броят на екипите е малък, няма друг начин.

– Сега идва ново правителство, парламент, какво трябва да направят, за да усетят хората, че спешна помощ наистина е такава?
– Ако говорим за 2015 г., трябва да се преразгледа бюджетът за спешна помощ и да се увеличи два пъти. Трябва да се повишат доходите на всички работещи в системата, без значение дали са лекари, сестри, фелдшери, шофьори, тогава няма да има текучество, а съревнование за постъпване на работа. Трябва и 30% от автопарка да бъде обновен. Хубаво е, че имаме нагласата за купуване на апаратура за телемедицина. Така, дори в някой случай да има фелдшерски екип, компетентен лекар ще може да се включи при нужда от дистанция. В съседна Румъния почти всички линейки са с такива апарати, така е и в Северна Гърция. Тук Министерство на здравеопазването (МЗ) започва с оборудването на по една линейка за всеки център. Средствата вече са отпуснати.

– Има ли възможност за реорганизации, така че да се подобри работата, без помощ от държавата?
– Без помощ от МЗ няма как да стане. Вече няколко пъти съм предлагал да се освободим от несвойствените дейности, да се промени нормативната уредба, така че да не се бият отделните наредби. Трябва да има корекции и в стандарта по спешна медицина, защото има изисквания за оборудване, което например няма да използва фелдшер никога. Защо да вкарваме пари за нещо, което ще седи. И, разбира се, трябва да се даде възможност в спешна помощ хората да специализират каквото пожелаят, а не само спешна медицина.