Новини

Инсулиновата резистентност и бета-клетъчната дисфункция са двете ключови патофизиологични нарушения на захарен диабет тип 2 (Т2 ЗД). Черният дроб, мускулите и мастната тъкан са резистентни към действието на инсулина. Базалната чернодробна глюкозна продукция е повишена въпреки високото плазмено инсулиново ниво, което показва наличие на чернодробна инсулинова резистентност. Увеличената продукция на глюкоза от черния дроб е първичното нарушение, водещо до повишена плазмена глюкоза на гладно.

Свързването на инсулина с рецептора води до тирозинфосфорилиране на инсулиновия рецептор и инсулин рецепторния субстрат 1 с последващо активиране на фосфоинозитол-3-киназата и Akt. Активирането на инсулин–рецепторния сигнален път повишава глюкозния транспорт в клетката, глюкозното фосфорилиране и стимулира гликогеновата синтеза и глюкозното окисление. Възможността на инсулина да повишава глюкозното усвояване от периферните тъкани (главно мускули) е нарушена и периферната инсулинова резистентност е главната причина за постпрандиалната хипергликемия.

Адипоцитите също са резистентни към действието на инсулина и повишената липолиза води до повишение на плазмените свободни мастни киселини. Те увеличават инсулиновата резистентност в черния дроб и мускулите, потискат гликогеновата синтеза и глюкозното окисление и повишават чернодробната глюкозна продукция. До изявата на Т2 ЗД инсулиновата резистентност на черния дроб и мускулите се компенсира от повишената инсулинова секреция. С времето обаче панкреасната функция се нарушава поради намалената бета–клетъчна чувствителност към глюкозата и бета–клетъчна маса и плазмената глюкозна концентрация се покачва.

Глюкотоксичността и липотоксичността допринасят за намалената бета–клетъчна секреция. Хиперинсулинемията, с която бета–клетките компенсират инсулиновата резистентност, стимулира митоген–активирания протеин–киназен (MAP) път, който потиска чувствителността към инсулин. Активирането на MAP киназата стимулира множество вътреклетъчни пътища, включени във възпалението, усилва съдовия гладкомускулен клетъчен растеж и пролиферация и потенцира атеросклерозата.

Пиоглитазон е медикамент от групата на тиазолидиндионите (TZDs) – агонисти на активираните от пероксизомния пролифератор рецептори γ (PPARγ). Той е единственият тиазолидиндион, одобрен за лечение на хипергликемията при Т2 ЗД. Пиоглитазон е инсулинов „очувствител”, който, свързвайки се с PPARγ, повишава чувствителността към инсулина на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и намалява плазмената глюкоза на гладно и постпрандиално.

Пиоглитазон е високоселективен PPARγ агонист. PPARγ е транскрипционен фактор, който, активиран от пиоглитазон, стимулира транскрипцията на инсулин–сензитивни гени, включени в поемането на мастните киселини, както и глюкозата и липогенезата, и следователно увеличава или частично наподобява селективните действия на инсулина. PPARγ е необходим и за нормалната адипоцитна диференциация и пролиферация.

PPARγ е експресиран в ключови таргетни тъкани на инсулиновото действие, главно в мастната тъкан, но също и в скелетните мускули, черния дроб, панкреасните β–клетки,

съдовия ендотел и макрофагите. Глюкозопонижаващият ефект на TZDs е свързан с повишаване на периферното глюкозно усвояване и намаляване на чернодробната глюкозна продукция. TZDs, включително пиоглитазон, подобряват инсулиновия сигнал и инсулиновата чувствителност в мускулите, усилват продукцията на азотен оксид, който е мощен вазодилататор и антиатерогенен агент, потискат MAP киназния път и намаляват риска от атеросклероза.

В черния дроб пиоглитазон повишава глюкозното поемане, намалява чернодробната глюкозна продукция чрез потискане на глюконеогенезата и намаляване на мастите. Belfort et al. изследват 55 лица с Т2 ЗД или нарушен глюкозен толеранс с биопсично потвърден неалкохолен стеатозен хепатит. Пациентите са рандомизирани към хипокалорична диета или диета и пиоглитазон 45 mg дневно. След 6 месеца от лечението с пиоглитазон мускулната/чернодробна инсулинова чувствителност е подобрена, мастното съдържание на черния дроб, обективизирано с магнитно резонансна спектроскопия, е намалено с 54% и нивата на аминотрансферазите са нормализирани. Чернодробната биопсия показва хистологично подобрение на стеатозата, възпалението, балонната некроза и фиброзата. Пиоглитазон намалява възпалението, изразено чрез намаление на С–реактивния протеин, туморния некротичен фактор алфа, трансформиращия растежен фактор бета и повишаване на адипонектина.

Пиоглитазон постига позитивни ефекти върху метаболизма на мастната тъкан. Чрез подобряване на адипоцитната чувствителност към антилиполитичните ефекти на инсулина, пиоглитазон намалява свободните мастни киселини, което води до повишена инсулинова чувствителност на мускулите и черния дроб и подобрена инсулинова секреция. Пиоглитазон предизвиква преразпределение на мастите от метаболитно активната висцерална мастна тъкан, асоцииран с повишена атерогенеза към подкожната мастна тъкан

Miyazaki et al. изследват ефекта доза – отговор на пиоглитазон в дози 7.5, 15, 30 и 45 mg дневно, сравнен с плацебо за 26 седмици при лица, недобре контролирани с диета. Гликираният хемоглобин (HbA1c) е сигнификантно намален при дози 15 mg (−1.3%), 30 mg (−2.0%) и 45 mg (−3.0%) спрямо плацебо (1.2%). Инсулиновата чувствителност, определена с Matsuda index, е подобрена при всички дози на пиоглитазон и е най-висока при 45 mg. Чернодробният инсулин–чувствителен индекс (k/плазмена глюкоза на гладно х плазмен инсулин на гладно) е сигнификантно подобрен. Пиоглитазон подобрява инсулиновата чувствителност на черния дроб, мускулите и мастната тъкан, което води до подобрен глюкозен и липиден метаболизъм.

Тиазолидиндионите и GLP–1 аналозите са единствените, които съхраняват и повишават функцията на бета–клетките. Пиоглитазон е оценен в рандомизирано, двойно–сляпо, плацебо–контролирано проучване при 602 лица с потвърден чрез орален глюкозен толерантен тест /ОГТТ /нарушен глюкозен толеранс. При наблюдение за 2.6 години рискът от прогресия към Т2 ЗД е намален със 70% .

Пиоглитазон сигнификантно подобрява и инсулиновата чувствителност (измерена с Matsuda index и венозен глюкозен толерансен тест FSIGTT) и панкреасната бета–клетъчна функция, измерена с disposition index (инсулинова секреция/инсулинова резистентност). В двойно–сляпо, плацебо–контролирано 4 месечно проучване при недобре контролирани без медикаментозно лечение или на лечение със СУП пациенти с Т2 ЗД пиоглитазон сигнификантно подобрява бета–клетъчната функция. В осем продължителни, >1.5–годишни, двойно–слепи плацебо–контролирани или сравнителни проучвания, пиоглитазон, причинява продължителна редукция на HbA1c. Това продължително намаление на гликирания хемоглобин може да бъде обяснено със съхраняване на бета–клетъчната функция.

В сравнителни/комбинирани проучвания с метформин пиоглитазон показва еднаква ефективност по отношение на намалението на гликирания хемоглобин и плазмената глюкоза на гладно с продължителен добър контрол, а комбинираното лечение с пиоглитазон и метформин има синергичен ефект, като води до значимо подобрение на гликемичния контрол както и повишение на HDL-холестерола и намаление на триглицеридите в сравнение с метформин и плацебо. В сравнителни проучвания със СУП пиоглитазон води до подобно намаление на HbA1c и плазмената глюкоза на гладно, като ефектът е по–бавен и по–продължителен, сравнен с по–ранния ефект на СУП. Инсулиновата чувствителност, измерена с хомеостазния модел (HOMA), показва значимо подобрение от лечението с пиоглитазон. В комбинирани проучвания със СУП, пиоглитазон води до сигнификантно допълнително подобрение на гликемичния контрол, изразен с плазмената глюкоза на гладно и HbA1c, както и на триглицеридите и HDL–холестерола. С тройна комбинация с метформин и СУП се постига допълнително значимо подобрение на HbA1c. Пиоглитазон подобрява диабетната дислипидемия, като увеличава HDL холестерола и намалява атерогенните малки плътни LDL–частици и триглицеридите.

Като монотерапия или в комбинация със СУП, метформин или инсулин пиоглитазон показва значимо намаление на триглицеридите и повишаване на HDL–холестерола. Пиоглитазон намалява малките плътни LDL–частици, независимо от триглицеридите и HDL-холестерола, което показва, че антиатерогенният потенциал на пиоглитазон е по–голям от очаквания, свързан с ефекта му върху триглицеридите, HDL– и LDL–холестерола самостоятелно.

Пиоглитазон намалява общата смъртност, нефаталните миокардни инфаркти и мозъчните инсулти при лица с Т2 ЗД и висок риск от макросъдови събития

PROspective pioglitAzone Clinical Trial In macroVascular Events (PROactive) е първото проспективно, рандомизирано, двойно–сляпо, контролирано проучване при пациенти с Т2 ЗД, лекувани с диета и/или орални антидиабетни средства и/или инсулин с анамнеза за макросъдова болест, което оценява ефекта на пиоглитазон върху вторичната превенция на сърдечносъдовите събития. 5238 пациенти, представляващи типична популация с висок риск от бъдещи макросъдови събития, са рандомизирани към пиоглитазон титриран от 15 mg до 45 mg (n=2605) или плацебо (n=2633) в допълнение към антихипергликемичните и симптоматични средства. Наблюдението е за 34.5 месеца. Първичният краен изход (съставен от смърт, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, ампутация на долни крайници, остър коронарен синдром, сърдечен байпас или реваскуларизация на долни крайници) е намален с 10%. Вторичният краен изход (Kaplan–Meier време до смърт, нефатален миокарден инфаркт или мозъчен инсулт) е намален с 16%.

В мета–анализ на 19 рандомизирани, двойно–слепи, плацебо–контролирани или сравнителни студии, включващи 16 390 пациенти на лечение с пиоглитазон с продължителност от 4 месеца до 3.5 години, Lincoff et al. правят системна оценка на ефекта на пиоглитазон върху исхемичните сърдечносъдови събития. Първичният краен изход включва времето до настъпване на обща смърт, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт, а вторичният краен изход – честота на сърдечна недостатъчност. Смърт, миокарден инфаркт или мозъчен инсулт се появяват при 375 от 8554 пациенти (4.4%), получаващи пиоглитазон, и 450 от 7836 пациенти (5.7%) в контролната група. Пиоглитазон се асоциира със сигнификантно по–нисък риск от смърт, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт при пациенти с Т2 ЗД

Две ултразвукови проучвания доказват анатомична регресия на атеросклеротичната болест от лечението с пиоглитазон. В проучването CHICAGO (Carotid Intima–Media Thickness in Atherosclerosis Using Pioglitazone) пациенти с Т2 ЗД са рандомизирани към пиоглитазон или глимепирид за 18 месеца и дебелината на каротидната интима медия (CIMT) е измерена преди и след рандомизацията. При лицата на лечение с пиоглитазон, СІМТ не прогресира (−0.001 mm), докато лицата на лечение с глимепирид имат сигнификантна атеросклеротична прогресия (+0.012 mm).

В заключение, пиоглитазон осигурява дълготраен добър гликемичен контрол като самостоятелно и комбинирано лечение и подобрява сърдечносъдовата прогноза на пациентите с тип 2 захарен диабет.

Чайкафарма Висококачествените Лекaрства АД вече произвежда Pioglitazone с търговско наименование – Pizona

Чайкафарма Висококачествените Лекарства получи ново разрешение за употреба за лекарствените продукти Амаритон 50 mg, Амаритон 100 mg, Амаритон 150 mg, Амаритон 200 mg твърди капсули с удължено освобождаване.

Амаритон съдържа активното вещество флекаинид ацетат (flecainide acetate) и се използва за лечение при следните показания:

• АV нодална реципрочна тахикардия; аритмия, свързана с Wolff-Parkinson-White Синдром и подобни състояния с допълнителни проводни връзки, когато другото лечение се е оказало неефективно;
• Тежка симптоматична и животозастрашаваща пароксизмална камерна аритмия, която не се повлиява от друго лечение, или при непоносимост към друго лечение;
• Пароксизмални предсърдни аритмии (предсърдно мъждене, предсърдно трептене и предсърдна тахикардия) при пациенти със симптоми на инвалидизация по преценка на специалист, когато друго лечение не е ефективно.

ATC код: C01BC04

Захарният диабет се явява един основен рисков фактор за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболеваемост и смъртност. Оказва се, че независимо от по-голямото и по-широко осъзнаване на проблема „захарен диабет” и прилаганите нови терапевтични средства у нас, както и в другите европейски страни и САЩ, метаболитният контрол на диабетиците в повече от половината случаи е недостатъчен.

Захарният диабет (ЗД) е метаболитно заболяване, характеризиращо се с хипергликемия, която е резултат от нарушение на инсулиновата секреция, инсулиновото действие или и двете. В световен мащаб честотата на заболяването постоянно нараства, като към настоящия момент се счита, че болните от ЗД са около 382 млн. Тази цифра се очаква да достигне 522 млн. до 2030 г. В България болните от ЗД са около 500 000 души. Над 90% от пациентите са със ЗД тип 2, който е резултат на прогресиращ  дефект  в инсулиновата секреция на фона на инсулинова резистентност.

От по-старите антидиабетни средства най-добре познат е метформинът, който е първа стъпка за лечение на ЗД. Възниква въпросът каква би била втората стъпка, тъй като твърде рано, средно 2-3 години след откриването на захарния диабет, се налага да се добави към метформина и второ средство за лечение.

Терапевтичните цели в лечението на ЗД тип 2 включват овладяване на хипергликемията и острите ѝ симптоми, както и предотвратяване на късните усложнения на диабета.

Понастоящем в медикаментозното лечение на ЗД тип 2 се използват няколко групи неинсулинови перорални и инжекционни средства: сулфанилурейни препарати (СУП), меглитиниди, бигваниди, тиазолидиндиони, алфа-глюкозидазни инхибитори, DPP-4 инхибитори, GLP-1 агонисти.

Сулфанилурейни препарати  (СУП) – група медикаменти, които стимулират секрецията на инсулин чрез свързване със специфичен рецептор (SUR 1) на повърхността на бета-клетките на панкреаса.

СУП снижават кръвната захар на гладно и постпрандиално. В България се използват Глипизид, Глиглазид и Глимепирид. Глимепирид е представител на СУП, за който се смята, че подобрява периферната инсулинова чувствителност. Гликлазид пък повлиява реологичните свойства на кръвта и вероятно протектира съдовете. Хипогликемия и покачване на телесното тегло са най-честите странични ефекти при употребата на тази група медикаменти.

Меглитинидите са краткодействащи прандиални инсулинови секретагози с основен ефект стимулиране на първа фаза на инсулиновата секреция. Основен страничен ефект е хипогликемията.

Бигваниди – единственият представител, който се използва понастоящем, е метформин. Метформинът е инсулинов сенсибилизатор с действие на ниво черен дроб, скелетна мускулатура и мастна тъкан. Активира АМФ-зависимата протеинкиназа (АМРК) – ключов ензим в предаването на инсулиновия сигнал в клетките и глюкозния и липиден метаболизъм. Метформинът понижава хипергликемията, но не влияе върху нормалните нива на кръвна захар. Има благоприятен ефект върху сърдечносъдовата система и липидния метаболизъм, намалява плазмените инсулинови нива, повлиява директно ендотелната дисфункция, фибринолизата, оксидативния стрес, процесите на атерогенеза, микроциркулацията и неензимното гликиране на протеините. Неутрален е по отношение на телесното тегло. Най-честите странични ефекти при неговото приложение са гастроинтестинални оплаквания.

Тиазолидиндиони – медикаментите от тази група са агонисти на ядрения PPAR – γ рецептор и променят транскрипцията на гени, регулиращи глюкозния и липидния метаболизъм. Тиазолидиндионите намаляват периферната инсулинова резистентност, стимулират адипогенезата и намаляват висцералната мастна тъкан, имат благоприятен ефект върху ендотелната дусфункция, фибринолизата, артериалното налягане и чернодробната стеатоза. Представител на тази група медикаменти е Пиоглитазон. Най-честите странични ефекти са покачване на телесното тегло и задържане на течности.

α-глюкозидазни инхибитори – блокират специфично алфа-глюкозидазите (ензими, необходими за разграждането на поли, олиго и дизахаридите до монозахариди) върху чревните микровили. Страничните действия на тази група са предимно от страна на гастроинтестиналния тракт.

DPP-4 инхибитори – инхибират ензима DPP-4 и по този начин предотвратяват разграждането на инкретините, които стимулират инсулиновата секреция от бета- клетките на панкреаса. Има данни за повишена честота на панкреатит при употреба на DPP-4 инхибитори.

GLP-1 рецепторни агонисти – стимулират инсулиновата секреция от бета-клетките на панкреаса, потискат глюкагоновата секреция, забавят изпразването на стомаха и намаляват апетита. Най-честите странични ефекти са от страна на гастроинтестиналния тракт.

През 2012 година Американската диабетна асоциация  и Европейската асоциация за изучаване на диабета изработват Становище за контрол на хипергликемията при ЗД тип 2, като през 2015 г. те публикуват втори съвременен вариант. Съгласно това Становище, първа стъпка в лечение на ЗД тип 2 е промяна в начина на живот и монотерапия с метформин. Ако след три месеца не са достигнати индивидуалните гликемични цели, се преминава към комбинирана терапия от два медикамента, а при неуспех след още три месеца – към терапията се добавя и трети медикамент.

В обобщение:

1. Първа линия на лечение – metformin
2. Втора линия на лечение – добавяне на СУП към metformin
3. Трета линия на лечение – замяна на СУП/metformin или добавяне на pioglitazone, sitagliptin, vildagliptin по избор на лекаря. Данните от клиничните изпитвания показват, че добавянето на Pioglitazone намалява в по-голяма степен HbA1c в сравнение с sitagliptin, vildagliptin (Chawla et al., 2013, Liu et al., 2013, Lee et al., 2013, Bolli et al., 2008, Kaur M. et al., 2014, Kaur K. et al., 2014)
4. Четвърта линия на лечение – exenatide, се добавя към metformin или СУП само в случаите, когато BMI > 35,0 kg/m²

Чайкафарма Висококачествените Лекaрства АД предлага на българския пазар следните лекарствени средства, показани за лечение на ЗД тип 2:

Pioglitazone с търговско наименование Пизона

Код по НЗОК: AF 505 – Пизона 15 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Код по НЗОК: AF 506 – Пизона 30 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Код по НЗОК: AF 507 – Пизона 45 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Metformin с търговско наименование Метформин-Чайкафарма

Код по НЗОК: AF 341 – Метформин-Чайкафарма 850 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Glimepiride с търговско наименование Глипер

Код по НЗОК: AF 319 – Глипер 1 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Код по НЗОК: AF 321 – Глипер 2 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Код по НЗОК: AF 323 – Глипер 3 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Код по НЗОК: AF 325 – Глипер 4 mg x 30 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Gliclazide с търговско наименование Диаб

Код по НЗОК: AF 317 – Диаб 80 mg x 60 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева    

Gliclazide с търговско наименование Диаб МR

Код по НЗОК: AF 478 – Диаб МR 30 mg таблетки с изменено освобождаване x 60 таблетки – доплащане от пациента 0,00 лева

Артериалната хипертония (АХ) е най-често срещаното сърдечносъдово заболяване и всяка година е най-честата причина за заболеваемост и смъртност в света. Хипертонията е и основната причина за сърдечносъдови заболявания (ССЗ) и смъртни случаи в световен мащаб. Въпреки че учените и лекарите полагат значителни усилия в контрола на кръвното налягане и имат големи постижения в тази насока, все още има да се извърви дълъг път към оптимизиране контрола на кръвното налягане от гледна точка на клиничната практика. Статистиката показва, че само при малка част от хипертоничните пациенти може да се получи достигане до рационални нива на АКН чрез монотерапия и повечето пациенти се нуждаят от комбинирана терапия за контрол на заболяването им.

Едно изследване на тенденциите в използването на антихипертензивни медикаменти във Франция в периода 2002 г. – 2012 г. подкрепи мнението, че предписанията на комбинации с фиксирани дози са се увеличили от 19% на 30%. Комбинираната терапия може да съчетава два или повече медикамента, които се прилагат поотделно или във фиксирана доза, като вторият вариант изглежда да е по-популярен в клиничната практика, основаващ се на предимства от гледна точка на удобство, цена, ефикасност и странични реакции.

Монотерапия срещу комбинирана терапия

Редица клинични проучвания показват, че при повечето пациенти с АХ е малко вероятно да се постигне нормално кръвно налягане, като се използва едно-единствено лекарство за доста дълъг период от време. Следователно, лекарите са склонни да дават по-висока доза в началото, въпреки че високодозовата терапия обикновенно само води до скромен антихипертензивен ефект, придружен с някои тежки странични ефекти, и подкрепя перспективата, че пациентите не могат да получат още по-висока доза, тъй като лекарството не може да отговори на техните нужди в препоръчванат доза.

Фиксирани дозови комбинации (ФДК)

Когато монотерапията се замени с фиксирана дозова комбинация, естествено е пациентът да попита дали фиксираната доза може да предложи достатъчно предимства, за да се лиши от традиционната монотерапия. ФДК като обещаващ избор за пациентите с АХ може да има някои потенциални превъзходства, както ще стане ясно по-долу.

Първо, съчетаването на различните лекарствени агенти във фиксираната доза може да даде на някои пациенти изненадващи ефекти (в положителен смисъл) в сравнение с използването поотделно на всеки компонент от комбинцията. ФДК осигуряват синергичен ефект при перфектна комбинация. При комбинирането на медикаменти от различни класове техните ефекти се проявяват въз основа на различния механизъм на действие и въз основа на действие във времето. Комбинации с фиксирани дози при АХ имат потенциала за по-дългосрочно действие. Клинични проучвания са показали, че ангиотензин ΙΙ рецепторни блокери (ARB) могат да намалят периферния оток, причинен от блокери на калциевите канали, което е в съгласие с идеята, че комбинирането на два антихипертензивни агента от различни класове в една формулировка в много случаи може да компенсира неблагоприятните последици от всеки поотделно. Освен това, всички странични ефекти от лекарствените средства в комбинацията могат също да бъдат намалени и поради ниската доза.

На второ място, налице е психологически проблем, че трябва да се вземе под внимание лечение на хронично заболяване. Тъй като повечето пациенти с АХ са възрастни, имат слаба памет и често имат затруднено движение, удобството и лесното спазване на назначената терапия са особено важни. Мета-анализ показа, че комбинациите с фиксирана доза носят огромно подобрение в комплаянса и в постоянството в лечението на АХ. Комбинираното лечение с фиксирани дози обикновено проявява своето действие с по-малко на брой таблетки или даже чрез приемането на една таблетка веднъж дневно, което подобрява психологическото състояние на пациентите до голяма степен.

На трето място, финансовите разходи се оказват пречка в контрола на кръвното налягане за част от пациентите. Оказва се, че комбинираното лечение с фиксирани дози  може да бъде по-евтино, отколкото лекарствата, прилагани поотделно. Комбинираната терапия може да намали разходите, като се предписват по-малко лекарства и може да се предлага и сред най-затруднените финансово пациенти.

Има няколко лекарствени класа, които могат да бъдат използвани в борбата с АХ: тиазидни диуретици, блокери на калциевите канали, бета-блокери, алфа-блокери, АСЕ-инхибитори, АРБ и някои лекарства с централно действие.

Една от най-често използваните комбинации е тиазиден диуретик плюс АСЕ-инхибитор/АРБ. Тъй като използването на комбинации с фиксирана доза при лечението на АХ е нова тенденция и метод в клиничната практика, все повече и повече комбинирани продукти са разработени специално, включващи тиазидни диуретици и АСЕ-инхибитор/АРБ. При пациенти в напреднала възраст, лекувани само с АСЕ-инхибитори, не могат да се постигнат таргетните нива на артериалното кръвно налягане. ФДК с тиазидни диуретици и АСЕ-инхибитори често води до благоприятен ефект, което доказва, че тиазидните диуретици и АСЕ-инхибитори са идеалната група. Диуретиците предизвикват повишена загуба на натрий и намален вътресъдов обем, което може да доведе до активиране на РААС и по този начин – до повишаване на антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите.

Основана на почти същия механизъм, комбинацията на тиазидни диуретици и АРБ показва адитивен антихипертензивен ефект. Активизира се със селективното инхибиране на АРБ на ангиотензин ΙΙ, антихипертензивният ефект на тиазидните диуретици е подобрен значително. АРБ също може да намали загубата на калий и хиперурикемията, причинена от тиазидните диуретици, дължаща се на блокираната секреция на алдостерон.

Комбинациите с фиксирани дози на АРБ и тиазидните диуретици не само демонстрират по-добра ефективност, но също така поддържат изключително добър профил на поносимост в клиничната практика.

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД предлага на българския пазар комбинации, съдържащи тиазиден диуретик плюс АСЕ-инхибитор/АРБ със следните търговски наименования и количествен състав:

Perindopril/Indapamide:

CG 029 – Co-Paxenе – 2/0.625 mg х 30 tabl.

CG 030 – Co-Paxenе – 4/1.25 mg x 30 tabl.

Irbesartan/ Hydrochlorothiazide:

CF 945 – Co-Irbesso 150/12.5 mg – 30 mg x 30 tabl.
CF 946 – Co-Irbesso 300/12.5 mg – 30 mg x 30 tabl.

С решение от 25.05.2015 г. Комисията за финансов надзор потвърди допълнение към проспекта за увеличаване на капитала и допускане до търговия на още 6 100 000 бр. акции на Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД.

На основание взето решение на Общо събрание на акционерите, считано от 28.04.2015 г., капиталът на дружеството беше увеличен посредством капитализиране на печалба и към настоящия момент е в размер на 49 600 000 лв.

След потвърждение от страна на БФБ за търговия ще бъде допусната и разликата от 6 100 000 броя акции, която за момента не е на разположение.