Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ

„Големият проблем на хората не е дефицита или излишъка на здравната каса. Големият проблем е отлагането на лечение, лимитите на болниците, с които самите лечебни заведения и лекарите са поставени в много тежка ситуация. И тази практика ако продължава, според мен ситуацията ще ескалира след месец-два.“ Това заяви пред БНР председателят на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, в коментар на последното заседание на надзора на касата, на което бяха обсъждани проблемите около очаквания дефицит в бюджета на институцията.

По думите му, мерките за оптимизиране на разходите в системата трябва да са няколко: извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ, премахване на медицинските стандарти, заради които болниците правят ненужни разходи, въвеждане на национална здравно-информационна система, която да даде яснота как се харчат средствата, и даване на възможност на пациента да бъде контрольор на системата.

„Което не значи непременно икономия. Значи да сме сигурни, че всеки даден лев е отишъл по предназначение“, поясни д-р Кацаров

Според него, една трета от клиничните пътеки могат да преминат в извънболничната помощ веднага. Става въпрос за цялата еднодневна хирургия, почти всички ендоскопски процедури, очни, ушни, кожни заболявания, всички диагностични пътеки, както и голяма част от терапевтичните. „Ние сме правили такъв анализ на клиничните пътеки – от 308, колкото са в момента, смятаме, че до 100 могат веднага да се извадят в извънболничната помощ. Това веднага намалява разходите за тях. Тогава намаляването на цената на тези клинични пътеки би било обосновано. Защото и разходите в извънболничната помощ са по-малко“, коментира той.

„Народното събрание лиши здравната каса от един прекрасен инструмент. Имаше внесено предложение да се даде възможност на пациента да се оплаче, при това онлайн, с уникален код за достъп, ако не е доволен от лечението, и това автоматично да води до проверка от здравната каса. Но за съжаление това предложение не беше прието“, посочи още д-р Кацаров. Той нарече контрола, осъществяван в момента от касата, „тормоз и унижение както за проверяващите, така и за проверяваните“ и отбеляза, че проверките по сигнал биха били много по-ефективни.

Председателят на УС на ЦЗПЗ коментира и приватизацията на лечебни заведения, заложена с промените в ЗЛЗ. Според него няма болница, която да трябва да остане в забранителен списък. „Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването в крайна сметка е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ. Целта не е тази помощ да се окаже от държавна, частна или общинска болница. Няма никакво значение от коя“, посочи д-р Стойчо Кацаров. Той бе категоричен, че трябва да се приватизират търговските дружества, а не отделни дейности. „Защото ние сме в ситуацията на нашите държавни предприятия от преди 97-ма година. Фирми на входа, фирми на изхода, загубата – за държавата, печалбата – за управителя или борда на директорите на държавната болница“, коментира д-р Кацаров.

По думите му, противниците на приватизацията са два типа хора: тези, които ръководят болници от описания от него тип, и партийните функционери. За вторите той обясни: „Защото, бидейки държавна собственост голяма част от болниците, за тях това е възможност по партийна линия, без да притежават кой знае какви качества, те да получат топли местенца, защото тяхната партия е спечелила.“

Според д-р Кацаров не е в интерес нито на пациентите, нито на добрите лекари да има държавни болници.