Ситуацията с частната кардиологична болница във Видин трябва да бъде записана в учебниците като пример как безнаказано може да се злоупотребява с властта

– Д-р Кацаров, как се (зло)употребява власт безнаказано в структурата на здравеопазването? Вие посочвате ситуацията с частната кардиологична болница във Видин като пример в това отношение. Защо?
– Ситуацията с частната кардиологична болница във Видин трябва да бъде записана в учебниците като пример как безнаказано може да се злоупотребява с властта. В началото на 2013 г. частно дружество сключва договор за наем на няколко изоставени помещения.

Инвестицията в ремонт и оборудване надхвърля 3 млн. лв. До края на 2013 г. болницата е изцяло оборудвана, назначени са на постоянни трудови договори над 30 души персонал. През януари 2014 г. РЗИ издава становище, че новата болница изцяло отговаря на изискванията за издаване на разрешение за дейност. Всички документи са подадени в МЗ. Министърът на здравеопазването, съгласно ЗЛЗ, е длъжен в 30-дневен срок да издаде разрешение за дейност или да даде мотивиран отказ. Д-р Таня Андреева, тогава здравен министър, в нарушение на закона, не прави нито едното, нито другото. Десет месеца МЗ мълчи. Десет месеца над 30 души лекари, медицински сестри и друг персонал получават заплати, но не работят. Новата болница обжалва пред ВАС мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването. Върховният административен съд отменя мълчаливия отказ като незаконосъобразен и дава задължителни указания на МЗ да се произнесе с решение за издаване на разрешение за дейност. Следва нов абсурд. МЗ обжалва решението на ВАС пред петчленен състав.

– Защо определяте това обжалване като нов абсурд?
– Абсурдно е, защото мълчаливият отказ е налице – няма произнасяне и това обстоятелство не може да се промени, дори и петдесетчленен състав да го разглежда. Очевидно става дума за протакане. Протакане, което ще струва скъпо на държавния бюджет.

– Колко скъпо ще ни струва това протакане на всеки от нас като данъкоплатец?
– Когато петчленният състав на ВАС потвърди окончателно решението за отмяна, държавата не само ще плати ненужни съдебни разноски. Има всички основания държавата да плати на изградената, но нефункционираща болница обезщетение за всички пропуснати ползи – направени разходи за инвестиции, заплати на персонал и загуби от потенциални приходи. Пилеенето на пари обаче не спира дотук. Държавата, в лицето на нейния здравен министър, решава да “инвестира” 1.8 млн. лв. за закупуване на ангиограф за държавната болница, макар че в намиращата се в съседство частна вече има закупен и инсталиран такъв. При това в държавната болница дори няма разкрито кардиологично отделение. Дейността по кардиология в държавната болница “Св. Петка” се осъществява в отделението по вътрешни болести. В това отделение работи един кардиолог и “три дипломи на кардиолози”, които са назначени на непълен работен ден, но реално не работят. За да се осъществява дейност по инвазивна кардиология, е необходимо наличието на структура с III ниво на компетентност по кардиология, а това означава шестима кардиолози на основен трудов договор, от които двама със сертификат за инвазивна кардиология и съответното оборудване. Министър Андреева превежда авансово 600 000 лв. Министър Ненков също влиза в играта, правейки следващия превод от 600 000 лв. Така в края на годината във Видин ще има два ангиографа, но никой от тях няма да работи – единият, защото не му е издадено разрешение, а другият – защото няма кой да работи на него. Държавата ще понесе загуби от няколко милиона лева, болните, както и досега, няма да имат достъп до модерна диагностика и лечение.

– Не подлежат ли на отговорност тези министри за нанесените финансови загуби на държавния бюджет?
– Едно е сигурно, виновните за тази ситуация, министър Андреева и министър Ненков, няма да понесат загуби, защото всичко остава за сметка на данъкоплатците. Когато полагат клетва, министрите обещават да спазват Конституцията и законите на страната и да се грижат като добър стопанин за държавните интереси. В случая общественият интерес не е защитен. Чий интерес защитават министрите – не ни е известно, защото и двамата не са дали до този момент каквото и да е обяснение. А това обстоятелство засилва подозренията за злоупотреба с власт, а може би и с нещо друго.

– Сега предстои на новите министри да положат такава клетва. Възможно ли е партиите да постигнат консенсус по отношение на здравеопазването при сформиране на новото правителство?
– Всяка една от избраните в парламента партии е поставила сред своите приоритети
извършването на реформа в системата на здравеопазването. Това е една от темите, по които ще бъде търсено съгласие при съставянето на новото правителство. Постигането на съгласие по план за реформи на здравната система е не само по-важно, но и много по-сложно от постигането на съгласие, например по строителството на проекта “Южен поток” или изхода от кризата с КТБ – други две теми на преговорите за ново правителство.

– Защо смятате, че е много по-сложно да се постигне такова съгласие?
– Здравеопазването касае всеки един – ние започваме живота си в болница, а и мнозина го завършват там. Почти 10% от брутния вътрешен продукт минава под една или друга форма през здравната система, което я прави една от най-значимите за икономиката и финансите на страната. От това, че здравеопазването е поставено като приоритет, обаче не следва, че реформа ще бъде направена, още по-малко, че ще бъде направена успешна здравна реформа.

– Кои са основните опорни точки, които могат да изградят такава успешна здравна реформа?
– В предизборните програми на партиите могат да се прочетат множество предложения – някои добри, други – не чак толкова, трети – откровено популистки, а също и взаимно изключващи се. През последните години дебатите за здравеопазване са концентрирани в няколко теми – дефицитът на НЗОК, Спешната помощ, дълговете на държавните болници, качеството и достъпа до медицински услуги, в това число и доплащането за тях, размерът на здравната осигуровка, цените на лекарствата. Вероятно за това повечето хора си представят болница и линейка, когато се говори за здравеопазване. Здравеопазването е много повече. Освен болници и линейки, предмет на здравните системи са чистотата на въздуха, водите, храните, условията на труд, здравната просвета, профилактиката и други фактори, влияещи пряко на общественото здраве. Тези области също се нуждаят от сериозни промени, макар по тях да изглежда по-лесно постигането на съгласие.

– Коя според вас ще е трудната тема?
– Трудната тема е лечебното здравеопазване – търсенето и получаването на медицинска помощ. Преди да напише своя план за реформи на здравеопазването, управляващата коалиция трябва да отговори на един основен въпрос: какво е лечебното здравеопазване – пазар на медицински услуги или социална дейност?

– Защо определяте точно този въпрос като най-важен?
– Въпросът е фундаментален за посоката на бъдещата здравна реформа, защото мерките, които трябва да предприеме правителството в единия и другия случай, са противоположни. Ако крайната цел е пациентът да стане център на системата на здравеопазване, то решението е да се стимулира пазарът, защото именно потребителят е най-облагодетелстваният от свободния избор и честната конкуренция. Реформата трябва да бъде насочена към дерегулация, приватизация, конкуренция, свободен избор и т.н. Ако искате администрацията да е в центъра на здравеопазването, трябва да го третирате като социална дейност. В този случай реформата трябва да се насочи към засилване на регулацията, райониране, бюджетиране, субсидиране и пр. Има и среден път, но той не води до никъде или по-точно води до там, докъдето сме сега. Справка – последните няколко правителства.