Коментар на д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването

Казват така: Болниците са търговски дружества и това пречи на медицинската помощ. Защо и с какво пречи? Няма обяснение. Не е и нужно. Стана като заклинание, рефрен, който можете да чуете преди и след избори, между избори и по време на избори.

Когато едно нещо десет души го повторят десет пъти и го напишат десет медии, то вече не се нуждае от доказване. Може спокойно да се впише в предизборните програми. Даже и в управленските.

Обаче никой още не се е сетил какви трябва да са болниците, щом няма да са търговски дружества. За това и никой не казва. Или разчитат на изненада? Обаче и никой не пита, сякаш всички са наясно. Ама не са.

Е, какви да са болниците? Може ли да са кооперации? Може ли да са граждански дружества? А юридически лице с нестопанска цел?

Всъщност, законът и сега позволява болниците да се регистрират като кооперации. Нищо не пречи на здравния министър да пререгистрира примерно Александровска, Пирогов, ИСУЛ и всичките окръжни болници в кооперации. Законът го позволява. Позволява и на собствениците на коя да е частна болница да станат кооперации. Ама не са. И никой не го прави.

Търговският закон пречел, защото „карал болниците да са на печалба“. Това ли било? Тогава напишете закон, който ще ги кара да са на загуба. Ама не искате да са на загуба.

Търговският закон правел така, че болниците да трупат дългове. Болницата с най-големи дългове – 120 милиона лева, е ВМА и тя не е търговско дружество. Нея кой я кара да трупа дългове?

Болниците не можели да се регистрират по ДДС, затова трупали задължения. Моля, моля, болниците не се регистрират по ДДС не заради, а въпреки Търговския закон – заради забрана в Закона за ДДС. Така се спестяват 20% разходи на НЗОК.

Здравето не било стока. Разбира се, че не е. Нито една болница не продава здраве. Те продават медицински услуги. За разлика от здравето, тези услуги са стока. Те струват пари – за заплати, осигуровки, за лекарства, за рентгенови и ехографски апарати, за хирургични инструменти, за ръкавици, престилки, храна за болните, отопление за болните, за горива, за електроенергия пр. И това няма абсолютно нищо общо с Търговския закон. Както и да регистрирате болниците, разходите са си разходи и някой, било то МЗ, НЗОК или самите пациенти, ще трябва да ги плати, иначе… Иначе няма да има медицинска помощ.

„Изгонете търговците от храма!“ Няма проблем. Само че в храма не включват системи, не дават анестезия, не правят литотрипсия или екстракорпорално кръвообращение. В храма палят свещи, а напоследък даже не са от восък.

Търговските дружества можели да фалират. Така е и слава Богу. Не само, че няма нищо лошо, но даже е много полезно лошо управляваните дружества да фалират. Впрочем, една от причините да има много болници в България е, че държавата не позволява фалит на собствените ѝ такива. Дали като ги защитава от кредиторите, или като ги субсидира, все едно. От друга страна, ако можеше, би фалирала всички частни и повечето общински. До сега не успя, но опитите продължават.

Истинската причина за проблемите не е търговската регистрация на болниците, а това, че самата държава, чрез нейните органи, нарушава свободната конкуренция и толерира едни за сметка на други.

Истината е, че търговската регистрация дава свобода на лекарите, колкото и да е ограничена впоследствие от множество други разпоредби. Тези, които искат отмяна на търговската регистрация, всъщност искат – макар да не смеят да го кажат на глас – министърът на здравеопазването отново да стане работодател на всички лекари. Искат строга йерархия, подчинение, покорство и послушание.

Логично, властта е лоша само за онези…които не я притежават.

От премахването на търговската регистрация на болниците ще спечелят единствено притежателите на властта. Всички останали ще загубят. Най-много – пациентите.