• Очакване за промяна: Здравната общност смята, че нищоправенето в сектора е време да свърши

    December 3, 2014

    Поредната година, в която за здраве се залагат много по-малко пари от тези, които се очаква да се потребят, и след това се налага бюджетът на основния платец – здравната каса, да се актуализира или да се отлагат плащания, отминава. Това е поредната година, в която начело на сектора се сменя трети министър само за няколко месеца. Наследството от времето на Таня Андреева беше една година писане на толкова лош законопроект, че в крайна сметка не беше гласуван и подкрепен дори от собствената ѝ коалиция. Както и стачка в Спешна помощ, множество неуместни кадрови рокади и опити за уволнения, безбройни обществени поръчки, които впоследствие бяха отменени, и една неразрешена криза, заради която дълго време липсваха ваксини от задължителния имунизационен календар.

    Заложеният в началото на годината дефицит от около 400 млн. лв. в бюджета на здравната каса принуди депутатите да гласуват две поредни актуализации на средствата на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна тя представи стряскащи анализи за състоянието на здравния сектор и начерта основните проблеми в системата.

    Новият екип на здравното министерство е изправен пред предизвикателството да направи спешната помощ работеща, да удовлетвори огромните обществени нужди от съвременно и качествено лечение и да даде надежда на разочарованите лекари и медицински работници, че трудът им ще бъде оценен и има смисъл да не напускат страната.

    Началото или краят на реформата?

    Замръзналата през 2001 г. здравна реформа остави сектора в полупазарно състояние, в което има само една ясна и пазарна цена и тя е на лекарствата. Всички останали медицински дейности са остойностени не на база качество на лечението, реални разходи за труд, квалификация на екипа, а само въз основа на проектобюджета на здравната каса. Така всички болници получават еднаква сума независимо от резултата от дейността им. Българската здравна система не обвързва вложените финансови ресурси с резултатите от дейността поради изкривения модел на клиничните пътеки, който води до увеличени и трудно контролируеми разходи в сектора, увеличен брой на хоспитализациите въпреки намаляващия брой на населението, непроменено качество и невъзможност да се извърши реална оценка на услугата.

    На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане – около 47.75% от бюджетите на домакинствата са похарчени за здравни услуги и медикаменти. Когато става въпрос за здравеопазване, на практика България е страна извън ЕС – с най-ниския процент за здраве, с най-високото доплащане, с най-голям брой години, прекарани в боледуване – между 11 и 15 на човек, както и с една от най-ниските продължителности на живота – 74 години. За сравнение – над 965 хил. българи са на възраст над 70 години, а степента на грижа за третата възраст е изключително занемарена. Най-голямата група болни – тези, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, например получава покритие на лекарствата си от здравната каса от 25%. Нарушен е и основният принцип – на солидарността.

    Причините са две – огромен брой хора, между 1.3 млн. и 2 млн. души, не плащат за здраве и разчитат само на Спешна помощ, а освен това държавата не осигурява с пълна сума хората, за които тя самата плаща.

    На практика бюджетът на основния платец – здравната каса, се крепи върху вноските на осигуряващите се около 1.7 млн. души от частния сектор, чийто принос е средно 60 лв. осигуровка месечно, или общо 1.9 млрд. лв. годишно. В същото време държавата осигурява 4.5 млн. души – пенсионери, деца, учещи се, държавни служители, армия, полиция и съдебна система, на сума под 20 лв. месечно. Практически държавата плаща за всички осигурени една и съща обща сума от 941 млн. лв., а през 2014 г. – 975 млн., като осигуровките не съвпадат дори с минималната вноска.

    Практически бюджетът на НЗОК беше 2.8 млрд. лв. и при общ за здравеопазване през 2013 г. от 3.4 милиарда лева, за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 милиона лева, или приблизително 33% от разходите на НЗОК, и 27% от общите публични разходи за здравеопазване. Публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. България е част от тази тенденция, но за да бъде коректно сравнението, трябва да е ясно, че съществена част от публичните разходи за лекарства, а именно 154 милиона, се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства. В Източна Европа няма държава, която да начислява такъв данък добавена стойност върху медикаментите. В този смисъл публичните разходи за лекарства в България без ДДС са 770 милиона лева, или близо 23% от публичните разходи.

    Цялостният ефект от говоренето за лекарствата от страна на лекарите стигна дотам, че при първата актуализация на бюджета на НЗОК през лятото бяха напълно забравени недостигащите около 100 млн. лв. точно за лекарства за домашно лечение – единственото пряко плащане, което пациентите получават лично от здравната каса. В същия период от време настъпи и още една промяна – списъкът на медикаменти, които НЗОК покрива, започна да се актуализира не два пъти, а един път годишно с нови терапии. В частта за онкологичните медикаменти решението беше обявено за незаконосъобразно от Върховния административен съд.

    Въпреки всичко обговарянето на лекарствата продължи и преди да си тръгне от поста, Таня Андреева одобри поредната антипазарна промяна в наредба за цените на лекарствата без рецепта – поредното временно замразяване на цените на пазар на импулсни покупки, от който нито една стотинка не се покрива от държавата. В предизборните програми на почти всички политически партии беше заложена оптимизация на плащанията за лекарства и стимулиране на генерична политика.

    Очакванията са разнопосочни, но е видно, че системата трябва да се ориентира да плаща за ползи от лечението, за излекуване, за качество, а не да няма възможност да проследи развитието на почти нито един пациент, който се движи между общопрактикуващия лекар, специалиста, болницата и обратно.

    Как (не) трябва да се регулира?

    Началото на есента на 2014 г. ще се запомни с един от най-видимите кадрови скандали в здравния сектор. Оказа се, че в три поредни одитни доклада е установено, че в лекарствения регулатор ИАЛ са назначени напълно некомпетентни лица.

    Принципно в сектора беше напълно ясно, че последните двама директори са близки до

    собственика на един от четирите национални дистрибутора и на най-голямата верига аптеки в България – варненският бизнесмен Веселин Марешки.

    След сигнал до прокуратурата на новия изпълнителен директор на ИАЛ доц. Асена Стоименова обаче стана ясно, че няколко поредни правителства са оставили в лекарствения регулатор като инспектори, контролиращи пазара, да се разпореждат лелята на бизнесмена, адвокатката му, техникът на холдинга, касиерка в аптеките му и др.

    На практика некомпетентността и натискът, които се артикулираха шепнешком, се оказаха със застрашаващи безопасната употреба и конкуренцията размери. Сигнал за това бяха декларациите на практически целия сектор, който с общи декларации настоява за силен, независим и професионален регулатор.

    Кой наистина работи?

    Едни от основните измерители за това, което се случва в здравния сектор, все още липсват – това са медицинските стандарти за качествена работа. Няма регистри за смъртност, вътреболнични инфекции, пореден прием в клиника. Необходимостта от пълна яснота, която би дал един пълен синхрон между информационните системи на здравната каса, здравните институции и лекарите, е все по-очевидна. Тя е и едно от първите предизборни обещания, които в сектора очакват да се сбъднат бързо.

    Другото е възможността за демонополизация на здравната каса и за избор на частен здравен фонд, в който да се превежда част от осигуровката – промяна, която би мотивирала онези, които плащат най-много, но ползват най-малко заради огромните опашки от други пациенти, да избират по-добрите лекари чрез своя фонд.

    Надеждите са толкова много, че дори и малкото разочарование от неслучилите се промени ще демотивира все повече лекари и пациенти.