• Диабет тип 2 и хронична сърдечна недостатъчност – кои бета блокери не влошават гликемичния контрол?

    December 16, 2014

    Съществуват бета-блокери (ВВ), които не влошават гликемичната обмяна при пациенти с диабет тип 2 (ДТ2), усложнен със сърдечна недостатъчност (СН), а carvedilol дори подобрява глюкозната регулация, показаха резултатите от обсервационно проучване, публикувани в списание Cardiovascular Diabetology.

    Прогностичното значение на ВВ при болни със систолна СН е отдавна известно, но въпреки това при диабетиците често лечението с ВВ е субоптимално (медикаментите не се включват или дозата не е оптимална).

    Този факт може да има важни клинични последици за пациентите, тъй като при около 12% от пациентите с ДТ2 се наблюдава систолна СН, а от групата със СН – 6 до 25% са диабетици. Затова за правилното лечение на тази популация е от особено значение да се използват ВВ, които позволяват да се поддържа добър гликемичен контрол.

    При хипертензивни пациенти с ДТ2, които нямат систолна СН, приложението на carvedilol бе свързано по-рано в проучването GEMINI (GEMINI – The Glycemic Effects in Diabetes Mellitus: Carvedilol-Metoprolol Comparison in Hypertensives) с по-благоприятни ефекти върху глюкозната обмяна (най-вероятно, в следствие на повишеното усвояване на глюкозата) в сравнение с metoprolol tartrate.

    Лечението с carvedilol не оказва влияние върху гликемичния контрол (не води до промяна в изходното ниво на гликирания хемоглобин А1с) като постига подобрение в инсулиновата чувствителност и намаление на прогресията на микроалбуминурията в сравнение с metoprolol tartrate, заключиха авторите на GEMINI.

    Целта на настоящото проучване е да се оцени ефектът на два различни ВВ: неселективния ВВ carvedilol и бета 1 селективния ВВ bisoprolol върху гликемичния контрол, липидния профил, бъбречната функция и микроалбуминурията при пациенти със СН и ДТ2.

    В него са участвали 125 души, без терапия с ВВ преди включването. При 80 от тях е стартирана терапия с carvedilol, а при останалите 45 – с bisoprolol, с постепенно титриране до максимално поносимата доза, която е 26.5 ± 21.1 mg дневно за carvedilol и 5.8 ± 3.0 mg дневно за bisoprolol.

    Останалата терапия е според препоръките за лечение на СН. Средният период на проследяване в групата с carvedilol е 1.9 години, а за bisoprolol – 1.4 години. Двете изследвани групи не се различават съществено помежду си по отношение на демографските характеристики, фракцията на изтласкване на лява камера, функционалния клас на СН и съпътстващата терапия.

    Пациентите на лечение с carvedilol са постигнали значимо намаление в нивата на гликирания хемоглобин (HbA1с) – от 7.8 до 7.3, докато на фона на терапия с bisoprolol стойностите на HbA1с не се понижават съществено – от 7.0 на 6.9.

    Скоростта на гломерулната филтрация (GFR) показва намаление в хода на проучването, без то да се различава съществено в зависимост от прилагания ВВ. Процентът на болните с микроалбуминурия се запазва постоянен в хода проследяването. Не са наблюдавани и съществени промени в липидния профил.

    Това проучване, с един достатъчно дълъг период на проследяване, успява да докаже, че карведилол не влошава гликемичния контрол и липидния профил – дори приемът му води до значимо намаление в изходното ниво на HbA1c

    Чайкафарма Висококачествените Лекaрства АД вече произвежда лицензно Dilatrend (сarvedilol) и е притежател на разрешението за употреба.

    Dilatrend e в списъка на НЗОК от 16.11.2014 г. със следните кодове:
    Dilatrend 6.25 mg x 28 tabl. – CG 221
    Dilatrend 12.5 mg x 28 tabl. – CG 220
    Dilatrend 25 mg x 28 tabl. – CG 219