• Подходи за терапия на бактериални инфекции на горните и долните дихателни пътища

    October 23, 2014

    Бактериалните инфекции на горните и долните дихателни пътища, придобити в обществото, са едни от най-честите причини за търсене на медицинска помощ в развитите държави. Акутният бактериален риносинузит, изострянето на хроничния бронхит и пневмонията са причина за висока болестност. А инфекциите на долните дихателни пътища, особено след вирусна инфекция, са причина и за лоша прогноза.

    Подобно на другите респираторни инфекции, пневмониите, придобити в обществото (ППО), зачестяват през есенно-зимния сезон. До голяма степен, това се дължи на увеличаването на вирусните инфекции на горните и долните дихателни пътища, усложнения на които са пневмониите. От много голямо значение за прогнозата на тази инфекция е тежестта на пневмонията и микробиологичното проследяване на пациента. От пациентите с бактериемия, по време на пневмонията умират 19,6%.

    Смъртта на всеки пети пациент с бактериемия е сериозно основание за изследване на хемокултури – правило, което често е пренебрегвано у нас. Преценката на общото състояние и особено на съпътстващите заболявания са необходими за взимане на решение за хоспитализация, за интензивността на диагностичните и терапевтичните процедури. Не трябва да се забравя, че етиологичните причинители на инфекциите на горните дихателни пътища и пневмониите, придобити в обществото, много често зависят от преморбидното състояние на пациента. Също така, пневмонии, които се проявяват при пациенти в извънболничната медицина, но хоспитализирани през последните 15 дни, е много вероятно да са вътреболнични пневмонии. При тях микробите причинители са коренно различни, лекарствената резистентност е много висока и терапевтичният подход трябва да е коренно различен.

    Етиотропната терапия зависи както от общото състояние на пациента, така и от съпътсващите заболявания и не на последно място – от предхождащата антибиотична терапия. Острият бактериален риносинузит е само около 2% процента от ринитите през есенно-зимния сезон, които в болшинството си са с вирусна етиология /Blondeau, J.M. 2006/. Бактериалният риносинузит обикновено е вторична инфекция, която се появява десетина дни след началото на вирозата. Обикновено ориентировъчно за диагнозата, което налага и микробиологично изследване, е липсата на подобрение в рамките на десет дни на вирусен ринит и влошаването на клиничната му картина след 5-6-ия ден от началото на инфекцията. Патогмонични са симтомите, свързани с появата на болка, влошаване на общото състояние и промяна в харктера на секрецията. Най-чести причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis. Според ABRS Guidelines, много важно за подхода в антимикробната терапия е условието дали пациентът е бил лекуван през последните 4-6 седмици с антибиотици. Ако инфекцията е лека и когато пациентът не е приемал антибиотици през последните 4-6 седмици, се препоръчва лечение с Amoxicillin (до 4000 mg/ден), Amoxicillin/ Clavulanate, Cefuroxim. При болни със среднотежка инфекция и при тези, които са лекувани с антибиотици през последните седмици, терапията е Amoxicillin/Сlavulanate, Levofloxacin или комбинация на макролиди (Claritromycin) с Amoxicillin. Екзацербацията на хроничния бронхит се причинява отново най-често от пневмококи, хемофилус и мораксела, но тук като етиологично значими микроби се очертават също Staphylococcua aureus, Pseudomonas, Enterobacteriaceae. Това налага не само необходимостта от микробиологично изследване при пневмония, но и по-различен подход при антибиотичната терапия.

    Наред със симптомите на екзацербация като повишаване на диспнеята, увеличаване на обема на експекторацията и придобиване на гноевиден вид на експектората, трябва голямо внимание да се обърне на предразполагащите фактори и съпътстващите заболявания у пациента. У нас по-голямата честота на стафилококовите екзацербации се дължи до голяма степен на неетиологичното лечение на грипа.

    Високата честота на инфекции, причинени от псевдомонас и ентеробактерии, се дължи на злоупотреба с алкохол и занемарена устна хигиена. При екзацербация на хроничен бронхит, без рискови фактори, се препоръчва лечение с Claritromycin, Amoxicillin, Doxycyclin, Trimetoprim/Sulfamethoxazole. При хроничен бронхит, съчетан с рискови фактори, се препоръчват хинолони – Levofloxacin или Amoxicillin/Clavulanate.

    Чайкафарма Висококачествените Лекарства предлага на бългаския пазар следните антибиотици с търговски наименования:

    JF 491 Climox (Amoxicillin/Clavulanic acid ) 875mg/125mg x 14 tabl.
    JF 509 Lifurox (Cefuroxime) 500 mg x 10 tabl.
    JF 499 Levor (Levofloxacin) 500 mg x 10 tabl.
    JF 400 Klacar (Clarithromycin) 500 mg x 14 tabl.
    JF 515 Klacar XL (Clarithromycin) 500 mg x 7 tabl.

    Цената на всички изброени антибиотици е 14.99 лв.