Инсулинова резистентност - номер 4 в състава на Смъртоносния квартет

Същественият проблем при захарния диабет тип 2 не е в недостига на инсулин. организмът произвежда повече от необходимия инсулин. Проблемът е в липсата на чувствителност на клетката към инсулина т.нар.инсулинова резистентност. Наред с нарушената инсулинова секреция това е двигателят, който тласка заболяването напред.
Това сочат резултатите от проведените през последните години изследвания.

Инсулиновата резистентност-номер 4 в състава на Смъртоносният квартет

В началото захарният диабет-тип- 2 рядко протича с оплаквания и откриването му става случайно, например при извършване на профилактичен преглед. Предхождащо състояние на това нарушение на обмяната на веществата е инсулиновата резистентност. Тя е ключовия проблем при захарният диабет-тип- 2 , който може да бъде вроден или придобит.

Какво се случва в организма?

За да може глюкозата да проникне в клетката, винаги й е необходим инсулин, или казано с други думи – инсулинът отключва клетката за глюкозата. Инсулинът се произвежда от бета-клетките на задстомашната жлеза. При инсулиновата резистентност той не е в състояние да изпълнява дейността си, както в мускулните, така в мастните и чернодробни клетки – глюкозата вече не може да навлиза в клетките. Задстомашната жлеза се опитва да компенсира инсулиновата резистентност чрез изсипване на повече инсулин. В началото това е възможно и затова нивото на кръвната захар се задържа временно в нормални граници.

Вторият стадий на заболяването се характеризира все още с кръвна захар на гладно в границите на нормата. Бета-клетките обаче произвеждат инсулин на ръба на дееспособността си. Дневните колебания на върховите стойности на глюкозата, например след нахранване, не могат вече да бъдат овладяни с произведеното количество инсулин. Тогава се говори за нарушен глюкозен толеранс.

В третия стадий, след няколко години инсулинова резистентност и нарушен глюкозен толеранс, захарния диабет-тип- 2 се диагностицира лесно. Тук и стойностите на кръвната глюкоза на гладно са трайно над нормата. Причина за това са или задълбочаваща се инсулинова резистентност, или затихващото инсулиново производство вследствие на изчерпване на бета-клетките на задстомашната жлеза.

И така – инсулинова резистентност означава:

• Ограничена чувствителност на телесните клетки към инсулин;
• Инсулинът не може да изпълнява функцията си върху клетката;
• Инсулиновата резистентност изпреварва с години поставената вече диагноза захарен диабет;

Опасност за кръвоносните съдове

При създалата се вече инсулинова резистентност започват и атеросклеротични промени в съдовата система, които при по-нататъшно развитие могат да доведат и до тежки заболявания каквито например са: сърдечен инфаркт, мозъчен удар, бъбречна надостатъчност и слепота. Половината от новооткритите диабетици имат вече органни увреди. В заключение може да се каже, че инсулиновата резистентност по правило е съществувала години наред, преди захарния диабет-тип- 2 да се е отключил.

Смъртоносният квартет

Инсулинова резистентност възниква, ако е налице наследствено предразположение и/или , ако се прибавят външни фактори. Наднорменото тегло(затлъстяването) тук решително играе главната роля. Нито едно друго заболяване не е така тясно свързано със затлъстяването, както захарния диабет -тип 2.

Ако към инсулиновата резистентност, наднорменото тегло и липсата на физическа активност се прибавят и други рискови фактори, вероятността с годините да се появи захарен диабет все повече нараства. Повишеното кръвно налягане ( хипертонията) и нарушената обмяна на мазнините допълнително повишават този риск.

Ранното разпознаване – състояние, от което можеш да се върнеш назад

Захарният диабет е едно от най-разпространените и най-тежките заболявания на ендокринната система. В света близо 200 милиона души са диабетици, като до 2025 година броят им ще се удвои. В България болните са 300-350 хиляди. За съжаление поставянето на диагнозата на диабетиците от 2- ри тип става много късно (средно след 5 години) и най-често случайно. Вредните за организма последствия са вече програмирани, тъй като предхождащото диабета състояние на инсулинова резистентност не е лекувано достатъчно последователно и насочено . Своевременно поставяне на диагнозата е от съществено значение. Това ще направи възможна профилактиката на опасните последствия, които рязко влошават качеството на живот на засегнатите. Много важно е захарния диабет да се търси сред определени хора и неговото предхождащо състояние инсулиновата резистентност да бъде рано разпознато и насочено лекувано.

Консултант: доц. д-р Владимир Христов – МБАЛ Александровска – МУ София