Захарен диабет

Наднормено тегло – номер 1 в състава на Смъртоносния квартет
Високо кръвно налягане – номер 2 в състава на Смъртоносния квартет
Нарушена мастна обмяна – номер 3 в състава на Смъртоносния квартет
Инсулинова резистентност – номер 4 в състава на Смъртоносния квартет
Кулинарни рецепти за хора съв захарен диабет


Съдържание

  1. Обща информация
  2. Симптоми
  3. Усложнения
  4. Основни типове диабет
  5. Причини за възникване
  6. Какво да направим
  7. Кога трябва да отидем на лекар
  8. Какво може да направи лекаря
  9. Допълнителна информация


Захарният диабет ( Diabetes mellitus ) или познатата под популярното име Захарна болест, е едно от най-често срещаните нарушения на обмяната на веществата в организма. В България болните са 300 – 350 хиляди. Захарта, съответно глюкозата са въглехидрати. От една страна глюкозата е важен източник на енергия, а от друга е важен градивен елемент на много органични вещества. Най-голямата част от въглехидратите човек усвоява под формата на скорбяла (напр.:жито, картофи, ориз), които по време на храносмилане се разграждат до глюкоза. Другите значими източници на въглехидрати са захарната тръстика, захарното цвекло, млечната захар и гликогенът, който се съдържа в месото. Обикновено нормалната концентрация на глюкоза на гладно в кръвта е от 4,4 mmol / l до 5,6 mmol / l . При повишени енергийни нужди (спорт, физически труд) организмът разполага със собствена регулаторна система, която не позволява нивото й да спадне драстично. При прием на по-големи количества въглехидрати концентрацията на кръвната захар временно се повишава. концентрацията на кръвната захар временно се повишаваНивото на кръвната захар се регулира от инсулин. Инсулинът е хормон, който се образува в задстомашната жлеза (панкреас). Този хормон отваря клетъчната врата и пренася захарта в клетката. Ако задстомашната жлеза не е в състояние да произвежда достатъчно инсулин или пък инсулинът , поради настъпили промени върху самата клетка, не успее да си изпълни задачата, тогава глюкозата не постъпва в клетката. Така клетките страдат от недоимък на глюкоза докато в кръвта тя се увеличава прекомерно и излишната захар се излъчва с урината.


При диабета могат да се проявят следните симптоми:

  • Силно усещане за жажда и отделяне на големи количества урина.Излъчването на захар е съпроводено от отделяне на голямо количество вода. Загубата на течност води до обезводняване и постоянно чувство за жажда.
  • Намаляване на теглото и отпадналост. Липсата на захар в клетките се компенсира с усилено разграждане на белтъчини и мазнини, което може да доведе до намаляване на теглото и отпадналост, поради белтъчната недостатъчност.
  • Смущения в зрението, мускулни спазми
  • Склонност към кожни, лигавични и парадонтозни заболявания. Сърбеж.
  • Лесна податливост на инфекции. Трудно заздравяващи рани.
  • Разстройства в менструалния цикъл. Намаляване на либидото и потентността. В най-лошите случаи може да се стигне до диабетна кома с ускорено дишане, гадене, повръщане, коремни болки, увеличено чувство за жажда и накрая изпадане в безсъзнание. Издишаният въздух мирише на ацетон вследствие на усиленото разграждане на мазнини.


Съществува опасност от следните късни усложнения

  • Оплаквания от съдово естество. Поради увеличеното отлагане на захарни и мастни вещества (склерозиране на артериите) в малките и големите кръвоносни съдове се стига до разстройство в кръвоснабдяването. Съществува опасност от сърдечен инфаркт, мозъчен удар или запушване на артерии. Така нареченото диабетно стъпало може да се развие въз основа на разстройства на кръвоснабдяването или невропатия (вж.по-долу).
  • Диабетна ретинопатия. Поради диабетните изменения в съдовете кръвоснабдяването на ретината се разстройва. Това причинява кръвоизливи, новообразуване на съдове, и в края на краищата води от ограничаване на зрението до слепота. Освен това диабетиците боледуват много по-често от глаукома и катаракта.
  • Увреждане на нервната система (невропатии). Чувствителността на нервите към дразнения отслабва, което се изразява в чувството на мравучкане или парене в дланите или ходилата. Леки наранявания в тези области не се усещат, а впослествие трудно заздравяват. Съвсем незабелязано могат да възникнат гнойници, разрушаващи тъканите и костите.
  • Бъбречни увреждания поради изменение на малките съдове в бъбреците, водещи от ограничаване до пълна липса на функции и необходимост от диализа.
  • Смущение в потентността при мъжете.


Съществуват два основни типа диабет

  1. Диабет тип I (наречен още в миналото инсулинозависим или младежки диабет).

Той се проявява най-често в детската или юношеската възраст поради разрушаване на образуващите инсулин клетки на задстомашната жлеза, довеждащо до липса на секреция на инсулин. На пациента трябва да се въвежда инсулин отвън. При това количеството инсулин трябва да бъде нагодено точно към индивидуалните нужди на всеки. От съществено значение са количеството и вида на храната и двигателната активност, които могат да намалят нуждата от инсулин. Точната доза инсулин може да се установи чрез редовни измервания на стойностите на захарта в кръвта и урината. Ако се въведе повече от необходимия инсулин, може да се стигне до състояние на недостиг на кръвна захар в организма (хипогликемия). Тя се изразява в изострено чувство за глад, потене, пребледняване, главоболие, треперене, сърцебиене или неспокойство. При много ниски стойности на кръвната захар могат да се явят истински психични разстройства ( пациентът може да бъде възприет като пиян).


При недостиг на инсулин (хипергликемия) възниква диабетната болестна картина описана при симптомите.


Най-честитите причини за възникване

  • Т.н.автоимунна реакция. Имунната система се насочва срещу собственото си тяло и разрушава произвеждащите инсулин клетки.
  • Унаследяване
  1. Диабет тип II (наречен още възрастов диабет)

Този тип диабет се среща много по-често от тип I. Инсулиновата недостатъчност по правило се увеличава бавно. В повечето случаи задстомашната жлеза секретира инсулин, но той или е в недостатъчно количество, или поради изменения на прицелните клетки той не действа пълноценно. В повечето случай пациентите са над 40 годишни и в 90% са с наднормено тегло.


Най-честитите причини за възникване

  • Наследствено предразположение
  • Наднорменото тегло води до първоначално по-интензивна секреция на инсулин като следствие от което с течение на времето чувствителността на клетките, които реагират към инсулин, намалява и задстомашната жлеза не може да отговори на повишените нужди.
  • Недостатъчна двигателна активност.


Какво можете да направите

  • Като диабетик Вие трябва твърдо да спазвате съветите на Вашия лекар.
  • Контролирайте редовно нивото на захарта в кръвта и урината си. Вие можете сами да определяте стойностите си на захарта в урината със специални тест-лентички, които може да намерите в аптеките. За целта около час след хранене потопете лентичката в урината и сравнете с референтната цветна скала. Така установявате директно съдържанието на захар в урината. Такива тест-ленти съществуват и за определяне на кръвната захар. Накапва се капка кръв взета от пръста, която се получава след убождане със специално за тази цел устройство. За отчитане на по-прецизни стойности съществуват и уреди за измерване нивата на кръвната захар, които представят стойността в цифрово изражение.
  • Диабетиците с наднормено тегло трябва да редуцират теглото си чрез бедна на въглехитрати диета. Много често стойностите на кръвната захар, а с това и оплакванията намаляват значително или липсват при проведена успешна диета.
  • Диабетиците с ниско или нормално тегло трябва да се хранят с калорични, но бедни на захари храни.
  • Храненията трябва да се разделят най-малко шест пъти дневно на малки порции, така че инсулинът да се използава максимално ползотворно.
  • Подсладените със захар храни и напитки трябва да се избягват. За подслаждане могат да се използват заместители на захарта (фруктоза, сорбит) или подсладители (напр.захарин). Тези вещества се използват и при производство на сладкиши за диабетици.
  • Като алкохолни напитки могат да се употребяват сухи вина или диетична бира. Сладките питиета и нормална или безалкохолна бира трябва да се избягват поради съдържанието на захар в тях.
  • Физическата активност допринася, с малък разход на инсулин, за директното разграждане на захарта в мускулните клетки. Чрез подходящ усилен двигателен режим може да се намали дозата на необходимите медикаменти или на инсулинът.
  • В специални курсове на обучение Вие може да се научите да контролирате заболяването.
  • За да се избегнат хипогликемичните състояния (вж.по-горе) трябва постоянно да разполагате с парче хляб или гроздова захар.


Кога трябва да отидете на лекар

  • Когато изведнъж усетите жажда или някое от по-горе изброените оплаквания.
  • Ако сте с наднормено тегло и имате в рода си диабетици.
  • Когато кръвния Ви тест, напр.:при профилактичен преглед, се окаже положителен.
  • При поява на диабетна кома (вж.по-горе).
  • При поява на хипогликемия (вж.по-горе).
  • Диабетиците трябва редовно, най-малко веднъж в годината, да посещават очен лекар.
  • Захарноболните задължително трябва да потърсят лекарска помощ при трудно заздравяващи рани, особено в областта на стъпалото.


Какво може да направи Вашият лекар

  • Проследявайки нивото на кръвната Ви захар, Вашият лекар може да установи дали се касае за Захарен диабет. Граничните стойности на глюкозата на гладно са 5,6 mmol / l . При стойности малко над тази лекарят може да назначи т.нар.глюкозотолерансен тест. При него се измерва стойността на кръвната захар нагладно и два часа след приема на 75 грама захар. Ако кръвната захар на 2-ия час е по-ниска от 7,8 mmol / l , говорим за нормален глюкозотолерантен тест.
  • При пациенти с наднормено тегло лекарят съветва най-напред да се направи опит за регулиране на нивото на кръвната захар чрез намаляване на телесното тегло.
  • При неуспех с диета се назначават понижаващи кръвната захар медикаменти. Най-често използваните препарати са тези, които стимулират и нормализират секрецията на инсулин (сулфанилурейни, бигваниди и др.).
  • Ако с гореспоменатите медикаменти не се получат благоприятни нива на кръвната захар, то пациентът трябва да се лекува с инсулин. Диабетиците от I тип веднага биват насочени към инсулинотерапия.
  • Лекарят е този, който в началната фаза на терапията установява най-подходящия за пациента инсулин и необходимата доза. Дозата трябва да бъде съобразена с ежедневните дадености (хранене, двигателна активност, придружаващи заболявания и др.) и по правило се контролира чрез най-малко четири измервания на нивото на захарта дневно. За лечение с инсулин в наше време се използват само човешки инсулини : Humaninsulin и биологично синтезирания човешки инсулин Insuman . В практиката се употребяват както бързо действащи инсулини, така и депо- или инсулини с удължено действие със средна или дълга продължителност на действието. Могат да се използват и комбинации от различните видове. Инсулинът най-често се инжектира в корема или бедрото. Дозировката и приложението могат да се улеснят прецизират чрез модерни инжекциони системи (pens) за инсулин, които изглеждат като автоматични писалки.
  • Лекарят е длъжен да провежда редица редовни изследвания на обмяната на веществата в организма, определяне на кръвна захар, захар в урината. Въведоха се и нови тестове за преценка на противодиабетното лечение като гликиран хемоглобин ( Hb A 1c или А1С) най-важният показател за успешен контрол на лечението на диабета.


Много диабетици са чували за него, но малцина знаят какво представлява и е защо е толкова важен.

Нивото на А1С показва каква част е наситеният със захар червен кръвен пигмент (хемоглобин) от цялото количество хемоглобин. Този стабилен наситен със захар хемоглобин, технически известен като гликиран хемоглобин, или А1С, се образува при всички хора, а не само при диабетиците, и зависи от средната концентрация на глюкоза в кръвта. Казано по-просто: колкото по-високо е нивото на кръвната захар през даден период, толкова по-високо е нивото на А1С .

Така лекарят може да използва нивото на А1С за да уточни средното ниво на кръвната захар през последните 8 до 10 седмици, без значение дали нивата междувременно са се покачвали или спадали рязко. Поради тази причина, нивото на А1С се нарича също и дългосрочна памет на кръвната захар.

  • Лекарят е длъжен да следи неврологичния статус на пациента. Да преглежда ходилата на пациента за да се избегне възникването на усложнението диабетно стъпало.
  • Очният лекар трябва редовно да преглежда очните дъна за да разпознае навреме диабетните изменения на ретината и да проведе съответното лечение. При лечението на диабета е задължително редовното измерване на вътреочното налягане, за да може навреме да се диагностицира започваща глаукома.