• 2014 г. е поредната пропусната година за здравната реформа

    January 13, 2015

    2014 г. е поредната пропусната година за здравната реформа

    Намерения за сериозни промени в сферата на здравеопазването заяви обаче министър Петър Москов

    Сянката на здравната реформа започна да се показва на прага на новата 2015 година. Очевидно дискусиите по тежките реформи бавно тръгват и това пролича в последните дни на календарната година, когато здравният министър Петър Москов представи концепцията си за реформиране на сектора. Очакват се поредица от законодателни мерки до април 2015 г.

    Какво се случи в здравния сектор през 2014 година?

    Годината премина под знака на две актуализации на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), скандал със Спешната помощ, криза с бебешки ваксини и като цяло – нулева година за реформи.

    Големият спор за парите на НЗОК тази година мина през две актуализации. Първата още в средата на годината, а втората – в края ѝ. През август бюджетът на Касата бе увеличен с 225 млн. лева, а през ноември – с още 100 млн. лв. Така и тази година бе закърпен бюджетът на здравния фонд след множество коментари за и против отпускането на допълнителни пари.

    Безсилието на властите да овладеят финансите на здравеопазването пролича и с разразилия се през лятото скандал със Спешната помощ. В разгара на скандала със столичната Спешна помощ се чуха различни позиции и предложения за това какво трябва да се направи, така че системата да функционира нормално. Проблемите на спешните медици в столицата бяха демонстрирани чрез протести, които надхвърлиха границите на София и доказаха националния мащаб на проблема. Става въпрос за заплатите на работещите в спешните центрове, за условията на труд, за липсата на желаещи да упражняват тази професия, за недостатъчен брой екипи, за неефективно разходване на средства, за лош мениджмънт. Все проблеми, които не са от вчера, но останаха за следващата година.

    Друг казус – този с липсата на определени ваксини за бебета, изправи на нокти и лекари, и пациенти през есента. В края на септември лекари алармираха, че липсва петвалентната ваксина, с която трябва да бъдат имунизирани всички бебета, родени след 1 юни т.г. Решаването на тази криза беляза краткото тримесечно управление на служебния здравен министър Мирослав Ненков, който прибегна до пускане на обществена поръчка за шествалентна ваксина като договаряне без обявление. След като кризата намери благоприятен изход, Министерството на здравеопазването подготви рамково споразумение за доставка на ваксини за следващите три години. Споразумението предвижда производителят, който спечели обществената поръчка, да осигурява ваксини за следващите три години, а не за една.

    Ограничен бе паралелният износ на лекарства. Паралелен износ на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще се извършва след изпращане на уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), а директорът на агенцията ще може да откаже с мотивирана заповед, стига да се установи, че съответният продукт е в ограничени количества у нас.

    Реформата „Москов”

    До април 2015 трябва да се изготвят предложения за законодателни промени в здравноосигурителния модел, като се предвижда да бъдат въведени три здравни пакета за оказване на медицинска помощ – базов, надграждащ и спешен. Това залага реформата “Москов”. Според експерти зад идеята всъщност стои предложение за цялостна промяна на здравноосигурителния модел, което се очаква да предизвика сериозни дискусии. Като например преструктурирането на здравните вноски – трябва да се уточни каква част от вноските ще отива за основния пакет и каква – за надграждащия.

    Очаква се ясна дефиниция на основния пакет услуги, който заплаща Здравната каса, тоест за лечението на най-често срещаните заболявания, които водят до най-голяма смъртност у нас. Според намеренията на здравния министър допълнителният пакет ще покрива не спешни състояния или социално значими заболявания, той ще дава и възможност за доплащане, като за този втори стълб осигурените ще могат да избират дали вноската им да бъде в Здравната каса или в частен фонд.

    Третият, така наречен спешен здравен пакет, на практика означава изработване на ясни критерии за спешност – нещо, за което спешните медици отдавна настояват. Очакват се ясно регламентирани критерии за разделяне на наистина спешните пациенти от онези, които търсят Бърза помощ за всичко. Здравно неосигурените лица ще могат да ползват именно този пакет от услуги, за останалите осигурени лица ще има базов пакет, така че всеки здравно осигурен ще може да се лекува от всички заболявания. Очаква се здравното министерство да определи критериите за спешност, както и въпроса кой заплаща получената медицинска услуга, ако пациентът не отговаря на посочените критерии.

    Казусът със здравно неосигурените, около два милиона души, е напът да получи частично решение. Предлага се повишаване на таксата за възстановяване на здравни права, като начин да се пресече възможността за лесно влизане и излизане от здравноосигурителната система. В момента връщането в системата на един неосигурен струва около 600 лв. Предложението е възстановяването на здравни права да става след заплащане на 2000 лв.

    Промени ще има и в лекарствената политика. Готви се въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки за лекарства от Здравната каса. Фондът няма да заплаща медикаменти, ако производителят не предостави отстъпка, предвижда идеята.

    Москов иска и надзорът на НЗОК да определя списъка с медикаментите, които Касата ще заплаща с публични средства.

    Предлага се въвеждането на механизъм за оценка на здравните технологии при прилагането на лекарствените продукти. Когато оценката докаже липса на ефективност при прилагането на даден медикамент, средствата, заплатени от Здравната каса за неговото закупуване, ще се възстановяват по бюджета на здравния фонд.

    Промените предвиждат още поетапно увеличаване на вноската от държавата за групите, осигурени от нея, със стъпка от 5%, като то ще започне през 2016 година.
    Залага се и възможност за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациентите, както и прекратяване на договора, в случай че изискванията за качество са системно нарушавани.

    Ще решат ли тези мерки проблема с източването на Здравната каса и ще се затворят ли кранчетата на фонда, така че да се постигне баланс в системата, са въпроси, чието решение очакваме през новата 2015 година.