• Статини и артериална хипертония

    July 6, 2015

    Сърдечносъдовите рискови фактори често се срещат заедно и общите им неблагоприятни ефекти обикновено са по-големи от сумата на отделните компоненти. При метаболитния синдром (МетС) артериалната хипертония (АХ) често съществува, съчетана с дислипидемия, затлъстяване и нарушения на метаболизма на глюкозата (особено инсулиновата резистентност). Хипертонията и дислипидемията са най-важните сърдечносъдови рискови фактори за пациентите за първичната и вторичната профилактика на ССЗ и тези рискови фактори се срещат заедно през повече от половината време.

    Големите ползи, постигнати при намаляване на сърдечносъдови събития при лечение със статини при пациенти с широк спекър на нивата на холестерола, не могат да се обяснят само с техните свойства, понижаващи холестерола. Това заключение се основава отчасти на бързината на намаляването на сърдечносъдови инциденти, след като започне действието на статина. Ползите от тези ефекти, независимо от техните липидопонижаващи действия, са посочени като плейотропни ефекти на статините. Някои от тези ефекти включват промяна на токсичните ефекти на циркурлиращия LDL-холестерол върху съдовия ендотел, хипертрофия и пролиферация на съдови гладкомускулни клетки и отлагане на фибрин.

    Статини, ендотел и АХ

    Съдовият ендотел е динамична ендокринна структура, която регулира контрактилната, отделителната и митогенната дейност в стената на съда. Това се отразява на хемостатичните процеси в съдовия лумен. Ендотелната дисфункция е налице при пациенти с различни сърдечносъдови рискови фактори, включително хипертония, захарен диабет, дислипидемия и нарушения на глюкозния метаболизъм. Лечението със статини може да има благоприятен ефект върху ендотелната дисфункция. Статините могат да възстановят ендотелната функция чрез увеличаване на бионаличността на азотен оксид (NO), намаляване на оксидативния стрес  и инхибиране на възпалителните отговори. Интересно е да се отбележи, че статините проявяват техните ефекти върху съдовия ендотел твърде рано, обикновено в рамките на 24 часа в хода на лечението.

    АХ и дислипидемията често са считани за различни рискови фактори, но те са свързани с маркерите на възпалението и оксидативния стрес, които сочат за общ метаболитен път в резултат на проблемите, свързани с тези заболявания. Епидемиологични изследвания са показали, че присъствието на фамилна комбинирана хиперлипидемия се увеличава 10 пъти при индивиди с есенциална хипертония.

    Освен от ендотелния NO, ендотелната вазореактивност зависи и от редица други молекули. Инхибирането на производството на мощни ендотелно получени вазоконстриктори като ендотелин (ЕТ-1) води до подобряване на кръвния поток. Статините са показани за намаляване на експресията на ЕТ-1, иРНК и ЕТ-1 в синтезата на аортни ендотелни клетки от рогат добитък ин витро

    Съдовата ренин-ангиотензин-алдостерон система (RAAS) участва в ранните етапи на ендотелната дисфункция и възпаление и е важна в разитието на хипертония. Тя може също така да предизвика каскада от клетъчни и молекулярни събития, водещи до образуването на атеросклеротични и нестабилни плаки. Повишеният холестерол също се свързва със свръхекспресия на ангиотензин II тип рецептори. Това може да доведе до повишване на ангиотензин II-индуцирано повишаване на кръвното налягане. Има известни доказателства, че статините могат частично да възстановят повишената чувствителност към ангиотензин II при здрави, млади възрастни с изолирано повишен холестерол и да регулират експресията на кривата надолу на АТ-1 рецептор.

    Въздействие на статините върху нивата на артериалното налягане

    В Brisighella Heart Study 1356 лица с хиперхолестеролемия са били рандомизирани на диета с ниско съдържание на мазнини, холестирамин, гемфиброзил или симвастатин в продължение на пет години. Участниците са били разделени в четири групи според систолното кръвно налягане. Значително понижаване на систoлното кръвно налягане е отбелязано в две от горните групи – по-голямо е при тези пациенти, които са лекувани с липидо-понижаващи лекарства. За отбелязване е, че намаляването на артериалното налягане е най-голямо при пациенти, лекувани със симвастатин.

    Мета-анализ на всички изследвания, които отчитат данни за АКН по време на лечението със статини, включва 20 рандомизирани контролни проучвания и 828 пациенти. Лечението със статини в проучванията варира от 1 до 12 месеца. Систолното кръвно налягане е значително по-ниско при пациенти, лекувани със статини, в сравнение с пациентите на плацебо или на друг липидопонижаващ медикамент.

    В проучването ASCOT-LLA (Angio-Scandinavian Cardiac Outcomes Trial-Lipid Lowering Arm ) при скритата  допълнителна  употреба на медикаменти в плацебо групата може да се наблюдава понижаващия ефект върху АКН на аторвастатин. В това проучване 19 342 мъже и жени с хипертония и най-малко три други сърдечносъдови рискови фактори са били рандомизирани за различни антихипертензивни лекарствени групи. Общо 10 305 от тези пациенти са с нормални стойности или има леко повишение на общия холестерол и са били рандомизирани на аторвастатин (10 mg/ден) или плацебо. В допълнение и към другите ползи (намаление на общия холестерол и LDL-холестерола) в групата на аторвастатин е наблюдавано понижение на кръвното налягане от 0.7 mmHg за 18 месеца.

    Резултатите от проучванията на статините върху артериалното налягане по време на амбулаторното мониториране на АКН (АВPM) доказва, че е налице умерено понижаване на АКН с употребата на статини. Едно проучване при пациенти с АХ и повишен холестерол, лекувани със статини, показва че средната дневна медиана на систолното и диастолното налягане спада значително. В друго проучване, което сравнява ефектите от добавянето на аторвастатин или диета към антихипертензивната терапия при хипертензивни пациенти с хиперхолестеролемия, се наблюдава намаляване на систолното и диастолното кръвно налягане при употребата на статин.

    Добавяне на умерена доза аторвастатин към антихипертензивната терапия при хиперхолестеролемични пациенти с резистентна хипертония води до значително намаляване на ситолното и дистолното артериално налягане.

    Обобщение

    Оказва се, че статините оказват скромен, но клинично значим антихипертензивен ефект. Техните ползи  при употребата им при пациенти с хипертония е значително над нивото, което се предполага въз основа на ефектите им както върху липидите, така и върху артериалното налягане.Това, изглежда, е вторичният ефект на статините върху про-атеросклеротичните процеси, които са общи за много сърдечносъдови рискови фактори, включително хипертония и дислипидемия. Те включват благоприятните ефекти на статините върху възпалението, ендотелната функция, оксидативния стрес, фибринолитичните параметри и функцията на тромбоцитите, както и за редица други ефекти, участващи в атеросклеротичния процес.

    Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД предлага на българския пазар следните статини:

    Simvacor (Simvastatin) – CF 710 – 10 mg 

    Simvacor (Simvastatin) – CF 711 – 20 mg

    Simvacor (Simvastatin) – CF 712 – 40 mg

    Atorva (Atorvastatin) – CF 996 – 10 mg 

    Atorva (Atorvastatin) – CF 997 – 20 mg