• Световната банка препоръчва: НЗОК да сключва договори с болниците селективно

    May 25, 2015

    Сегашните методи за финансиране на системата на здравеопазването в България поставят все повече хора в риск от бедност. Това се казва в доклад на Световната банка от 12 май 2015 г., в който се прави систематичен анализ на страната ни. В него се разглеждат основните проблеми на нашето здравеопазване и се отправят няколко препоръки.

    Според доклада през 2012 г. около 8% от БВП са изразходвани за здравеопазване в България. В сравнение с държавите от региона, общите разходи на България за здравеопазване са над средното, а публичните разходи са около средните за региона. Проблем обаче е, че преките лични плащания (ПЛП) представляват 47% от общите разходи. Статистиката показва, че през 2000 г. те са били 20%. По този показател в момента България е доста далеч от изпълнение на критерия на СЗО за адекватна финансова защита, който определя таван от 15-20% за ПЛП като дял от общите разходи за здравеопазване. Освен това у нас над 4% от населението обеднява всяка година заради ПЛП. През 2013 г. 3/4 от ПЛП са били изразходвани за лекарства, които не са добре обхванати от държавната система за здравно осигуряване.

    Експертите на Световната банка посочват като сериозен проблем също така, че финансовата защита, предоставяна от системата на здравеопазването, е подкопана, защото около 7-12% от българите, които не живеят постоянно в чужбина, са здравно неосигурени. Огромното мнозинство от тях са уязвими неработещи хора с нисък социално-икономически статус.

    Системата на здравеопазването в България не е ефикасна, защото е твърде ориентирана към скъпи стационарни грижи, с неоптимално използване на по-икономичните профилактични и първични грижи, смятат още експертите. Според доклада, покритието на повечето профилактични услуги в България е много по-малко, отколкото в останалите държави от ЕС, с изключение на Румъния. Българите също така имат по-малко контакти и с лекари, предоставящи първични грижи, и със специализирани лекари, в сравнение с гражданите в останалите държави от ЕС. Същевременно, броят на хоспитализациите на глава от населението е скочил с 65% в периода 2000 – 2010 г.,  докато хоспитализациите в другите държави или са останали на същото ниво, или са намалели. През 2011 г. нивото е било толкова голямо, че на практика един от всеки четирима българи е бил хоспитализиран.

    В доклада се отбелязва още, че болничната ни система е много фрагментирана. На 100 000 души се падат 4,6 болници в сравнение със средно 2,7 за ЕС. Много болници имат много малко пациенти, което е силно неефективно. Трите най-натоварени болници пък изписват по над 95 пациенти на ден, но 103 заведения в другия край на класацията заедно имат дял от едва 5% от болничните престои. Това означава, че приблизително една на всеки 3 болници в България изписва максимум петима пациенти на ден. Тази разпокъсаност води до дублиране на ресурси между заведенията и затруднява оползотворяването на икономии от мащаба, което се изисква за съвременното здравеопазване, се посочва в документа. Според експертите на Световната банка това затруднява правилното насочване на необходимите инвестиции.

    Една от основните препоръки на Световната банка е България да реорганизира болничната си система. Те съветват НЗОК да закупува услугите селективно, т.е. тя трябва да може да решава с кои лечебни заведения да сключва договори. В подкрепа на този процес трябва да бъде генерирана, събирана и публикувана информация относно качеството на грижите, а системите за заплащане на болниците да бъдат реформирани. Може да се наложи и реформиране на спешните грижи, за да се подобри последователното предоставяне на грижи и достъпа до тях, се казва в доклада.

    Препоръчва се също така подобряване на ефикасността на закупуване на лекарства. Според Световната банка настоящите методи за ценообразуване на лекарствата и селектиране на тези, които следва да бъдат реимбурсируеми, не осигурява почти никаква гаранция за съотношението „цена-качество”. Настоящите политики не насърчават конкуренцията на пазара на генеричните медикаменти, а много цени и на патентни, и на непатентни лекарства са неблагоприятни в сравнение с държави с много по-висока платежоспособност. „Някои скъпи медикаменти, които допринасят за бързия ръст на разходите, вероятно няма да са разходооправдани в България и трябва да бъдат подложени на (пре)договаряне на цените, строги ограничения върху употребата, а в някои случаи – и на заличаване от списъка. Ако България е в състояние да насърчи по-голяма конкуренция на пазара на непатентните лекарства, заедно с мерки за задоволяване на търсенето и разумно предписване, това може значително да подобри ефикасността на разходите за лекарства”, се казва в доклада.

    Експертите препоръчват и засилване на алтернативите на стационарните грижи. Според тях специалистите по първични медицински грижи се нуждаят от по-голям капацитет за управление на преобладаващия набор болести и за координиране на грижите за техните пациенти. „По-конкретно, трябва да бъде реализирано ефективно и атрактивно постоянно медицинско образование. Регулациите и стимулите следва да бъдат коригирани, за да бъде разширено управлението на хроничните заболявания чрез първични грижи. Системите за плащане и механизмите за отчетност също ще трябва да бъдат адаптирани при всичките  видове  доставчици  (първични, амбулаторни, спешни и стационарни грижи), за да бъде осигурено лекуването на повече пациенти на правилното ниво на грижи”, пише също така в доклада.