• Промените в Закона за здравното осигуряване – кой как ги видя?

    June 22, 2015

    Първите здравни реформи, инициирани от управляващите, вече са факт. Миналата седмица с подкрепата на депутатите от Патриотичния фронт и АБВ, бяха приети окончателно промени в Закона за здравното осигуряване, които значително модифицират сегашната система на здравеопазването. Част от тях бяха посрещнати с изключително недоверие от страна на опозиционните политици, които засипаха с критики министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, рисувайки доста апокалиптични резултати от нововъведенията. От своя страна пък министърът обясни, че подобно структуриране на здравеопазването, което е заложено във въпросния закон, съществува в много други страни, които имат в пъти под-добри показатели от нас, а там апокалипсис няма.

    Най-сериозният дебат съвсем логично се разгоря около най-сериозната промяна в системата – разделянето на пакета на здравно осигуряване на основен и допълнителен. Според идеята на правителството социалнозначимите заболявания, които причиняват около 90% от смъртността и инвалидизацията сред хората, се отделят в т.нар. „основен пакет”. Тук също така влизат и болестите и състоянията, свързани с майчиното и детското здравеопазване. Многократно пред депутатите и пред медиите министър Москов обясни, че в момента здравните показатели на българите са изключително влошени и ние сме на едно от първите места в негативните класации за смъртност и заболеваемост. Той посочи, че за да се промени тази тенденция, е необходимо здравните ресурси да се насочват именно в тази посока – както финансовите, така и човешките. От думите му впрочем стана ясно, че такава е препоръката и на експертите от Световната банка. Министърът гарантира, че всички заболявания, които попаднат в този пакет, ще се лекуват бързо и без да се налага пациентът да заплаща допълнително за тях. Той отбеляза, че в момента хората доплащат за лечението на почти всяко заболяване, независимо от това дали то е тежко социалнозначимо или такова, което търпи отлагане. Д-р Москов обеща, че това ще се промени и че основният пакет ще включва всичко, засягащо социалнозначимите заболявания – от профилактиката до лечението на най-тежките състояния, при това терапията ще става бързо.

    „Няма да има върнат човек в спешно състояние, няма да има върнат човек със социалнозначимо заболяване. Това е важно нещо. Примерно сърдечносъдовите заболявания – те ще бъдат в основния пакет. Досега как беше – отива се някъде, влиза се в болницата и се започва едно моткане – плащане за всякакви консумативи, плащане на лекар, на кой ли не… Идеята е, че сега няма да се плаща”, обясни депутатът от Реформаторския блок доц. Димитър Шишков.

    Т.нар. „допълнителен пакет” пък се оказа, че е рожба на ограниченото финансиране на нашата система. Според правителството при малкото средства, с които разполага здравната каса, най-логично е да се търси сериозно финансиране само при заболяванията, отделени в основния пакет. В допълнителния пакет, за който няма достатъчно пари в НЗОК, попадат състояния, които могат да бъдат отлагани, без това да застраши живота на пациентите или до доведе до влошаване на тяхното здраве. Идеята на министерството в случая е за тези заболявания касата да дава пари докато има, след което пациентите да попадат в листи на чакащите, или ако не искат да чакат, да се осигурят допълнително в застрахователните фондове.

    Разделянето на пакетите предизвика редица въпроси, поставени най-вече от опозиционните политици. Един от най-сериозните е има ли дискриминация на пациентите, заради правото им на достъп до навременно лечение. Според опозицията, такава има, защото хората ще са разделени на такива, които могат да се лекуват веднага, и такива, които трябва да чакат. От там също така видяха и разделение на бедни и богати – богатите ще се осигурят допълнително, а бедните ще трябва да чакат и, както някои депутати се изказаха вчера, „да умират”.

    Впрочем, от различни изказвания на д-р Москов и депутатите от управляващата коалиция стана ясно, че допълнителния пакет има две основни функции. Едната е да премахне кешовите плащания под масата, като легализира и без това съществуващото в момента доплащане чрез включването на застрахователните фондове. Втората е свързана именно с участието на фондовете – създаването на втори стълб на здравното осигуряване и постепенното преминаване към демонополизация на НЗОК. Според управляващите, включването на застрахователите е именно подготовката за промяна на модела. Кога би могло да стане това обаче не се знае.

    Нападки имаше и в посока на това, че все още няма публична информация кои заболявания в кой пакет ще попаднат и какъв ще е финансовият ефект за системата. Тук министърът обясни, че не се търси финансов ефект, а промяна на здравните показатели на българите в положителна посока. Вчера той каза, че списъците на заболяванията ще бъдат готови до октомври, след което ще бъдат подложени на обсъждане.

    Друг съществен момент от промените в ЗЗО е свързан с финансирането на здравната система. Няколко са текстовете, които модифицират сегашното положение. Един от тях е опит за отговор на проблема с огромния брой неосигурени българи. В момента няма яснота колко са те, въпреки че в публичното пространство излязоха някои цифри, като например 250 000 души, които имат възможност да си платят осигуровките, но не желаят да го правят. Говори се и за няколкостотин хиляди бедни, които не могат да си позволят да плашат, защото нямат доходи. Всички те са теоретично засегнати от приетия текст, според който възстановяването на здравните права ще става срещу заплащане на дължимите вноски за период от 5 години назад във времето. За тези, които искат да си платят дълга към НЗОК до края на 2015 г. пък има гратисен период от 3 години.

    Според управляващите тази мярка значително ще повиши събираемостта на вноските и в касата ще влязат допълнителни милиони. Причината е, че от тук насетне тези, които са нередовни платци, ще могат да ползват само спешния пакет. Очаква се създаването на въпросния трети пакет да ограничи значително броя на хората, които използват услугите на спешна помощ за състояния, които не са спешни, тъй като те ще бъдат определени по ясни критерии.

    Тук основните притеснения на опозицията са свързани с това, че броят на бедните е прекалено голям и те няма да могат да си позволят на платят по над 1000 лв., колкото излиза дължимата от тях сума за 5 години без лихвите. Проблемът се усложнява от факта, че броят на тези, които държавата осигурява като социално слаби, не е голям и много хора остават извън тази категория.

    Впрочем, именно с хората, които държавата осигурява, е свързан и следващият въпрос, отнасящ се до финансирането на системата. Държавата успя да се измъкне от задължението си да внася пълната вноска за групите граждани, които осигурява, през следващите десет години. В момента тя дава само половината от дължимата сума. В текстовете на ЗЗО бе записано, че догодина държавата ще плати по 55% от дължимата 8-процентова вноска, като тази сума ще се увеличава с по 5% на година, докато достигне 100% през 2026 г.

    Тук е мястото да се напомни, че заради малкото пари, влизащи в касата, ръководството на БЛС, а също така синдикалните организации искаха държавата да започне да плаща пълната вноска още от следващата година. Или поне само тази на децата. По техни изчисления, ако държавата се бе съгласила да плаща само за децата, това би осигурило 300 млн. лв. допълнително в бюджета на касата или горе-долу толкова, колкото е планираният дефицит за 2015 г.

    Един от най-важните  текстове се оказа параграф, с който се взима решението НЗОК да заплаща дейностите съгласно обемите, договорени в НРД. Тук е мястото да се отбележи, че промените в ЗЗО върнаха практиката договарянето на цените и обемите да става между касата от една страна и лекарите и стоматолозите от друга. Така става страшно важно за състоянието на системата какви цени и обеми ще договорят НЗОК и съсловните организации. Практиката от минали години показва, че винаги има сериозни разминавания между предложенията на касата и медиците, което често води до невъзможност да се подпише договор и взимане на едностранни решения от НЗОК.

    В този смисъл може да се приеме, че въпросният параграф налага лимити на медицинските дейности през законодателството, след като текстът сочи, че НЗОК ще плаша само за договорените обеми. В момента тези лимити се налагат чрез постановление на Министерски съвет.

    Съществува, разбира се, и договорката между БЛС и НЗОК, че няма да има лимитиране на обемите, но за сметка на това може да се намаляват цени. Какво се случва при този вариант се видя преди около месец, когато от касата обявиха, че има надвишаване на обемите и предложиха намаляване на цени на клинични пътеки. След като лекарският съюз не се съгласи на това, сега се размишлява върху изваждането на дейности и процедури от болниците в доболничната помощ.

    Ключов момент от бъдещето на здравната система е свързан с друга промяна в ЗЗО – на НЗОК се дава право да изследва неудовлетвореността на пациентите и ако тя се окаже основателна – да се налагат санкции на лечебните заведения и дори да се прекратяват договори. Според правителството тази мярка би повишила контрола и качеството на предлаганите услуги. Причината е, че касата ще разполага с около 2,2 млн. „контрольори“ годишно – колкото са хоспитализациите. Почти никой от политиците не каза, че това е лоша идея, но пък забележките на опозицията дойдоха от опасенията, че това може да се използва за саморазправа с някои болници. Според тях може да се плати на определени пациенти, за да се жалват неоснователно. Може да се стигне и до умишлена саморазправа от страна на касата или правителството с непослушни болници или такива, за които е определено да бъдат приватизирани, смятат те. Отбелязано беше, че липсва яснота какви са критериите за неудовлетвореност, защото МЗ тепърва ще ги изготвя.

    Управляващите отговориха на всичко това, че прекратяването на договори ще е крайна наказателна мярка за сериозни нарушения и то след определен брой оплаквания. Същевременно депутатите приеха, че преди да се стигне до крайна санкция ще има финансови глоби, според тежестта на провинението.

    Промените в ЗЗО са съществени за бъдещето на здравеопазването у нас. От правителството твърдят, че те са продиктувани от съветите на Световната банка и налаганият нов модел вече съществува в европейските страни с най-добро здравеопазване. Опасенията за това как част от промените ще се впишат в сегашната ни действителност и дали ще успеят да променят определени негативни практики, все пак остават. Особено в условията на политическа война между управляващи и опозиция, чието поле години наред за съжаление е здравеопазването.