• Парламентът прие окончателно промените в Закона за лечебните заведения

    September 14, 2015

    Здравната каса ще финансира болниците само според нуждите на населението

    Здравната каса повече няма да финансира всяка новооткрита болница, а ще решава според националната здравна карта, която ще има задължителен характер. В нея ще бъдат описани потребностите на населението по региони. Това реши окончателно парламентът, приемайки поправките в Закона за лечебните заведения.

    ГЕРБ се вслушаха в обещанието на премиера Борисов да бъде осигурена подкрепа за здравната реформа на министър Петър Москов. Най-важните промени, които се отнасят до финансирането на болниците, ще се решават с наредби и методики на здравното министерство. От здравния министър ще зависи дали НЗОК ще отказва договори на болници и на кои и дали държавни и частни лечебни заведения ще са принудени да влизат в обединения и за какво. В момента в България вече има двойно повече болнични легла от ЕС, а според статистиката всеки четвърти българин е хоспитализиран веднъж годишно, като на практика на лечение се подлагат хора, за които това не е наложително или е дори ненужно.

    Националната здравна карта ще има задължителен характер. В нея по области ще са описани потребностите на населението от медицинска помощ. Как ще се определят нуждите от лечение по специалности и лечебни заведения – лекари и болници, ще е разписано в методика на здравното министерство. В регионите, където има повече болници от потребностите, касата няма да финансира всички заведения. Критериите, по които НЗОК ще решава с кого да сключи договор и кой да остане без финансиране, ще са описани в наредба. Министър Москов твърди, че приоритет при финансирането ще имат болниците, които осигуряват цялостно лечение, а не съсредоточените само върху добре финансираните от касата дейности.

    Законът предвижда платеното от НЗОК лечение да се раздели в два пакета –основен и допълнителен. За болестите от основния пакет, за които е предвидено комплексно лечение, здравната каса ще сключва договори само с болници или обединения от болници, които могат да го осигурят. Министър Москов обясни, че идеята му е от догодина комплексна грижа да е разписана в наредба за рак, най-масовите кардиологични и някои редки болести. Целта е до 3 години комплексна грижа да се осигурява за целия основен пакет.

    Предложението на здравния министър беше въпросната грижа да може да се осигурява на едно място, т.е. или в една болница, или в обединение от болници. Мнозинството обаче прие по-мек текст, според който лечебниците да могат да сключват договори помежду си, за да получават финансиране от НЗОК за комплексната грижа, без да се обединяват.

    Идеята е при рак например пациентът да има гарантирано лечение във всеки един етап – операция, химиотерапия и лъчетерапия, а не в една болница да получи хирургично лечение, а в друга – вливания, като сам да си урежда престоя. НЗОК пък няма да плаща на всяка една болница за отчетеното лечение по 3 клинични пътеки, а ще се сключва един договор за всички нужни за лечението пътеки накуп. Тоест или ще се плащат всички пътеки, или нито една. Болниците ще трябва сами да се разберат помежду си дали да влизат в холдинги или обединения по Търговския закон, или да сключват само договори и помежду си ще се разбират кой каква част от финансирането ще получи.
    Притесненията на опозицията са, че ако държавни, общински и частни болници започнат да правят обединения, ще се стигне до източване на пари. Но според Москов идеята е болници, които се занимават само с химиотерапия например, да не могат да получават директно пари от касата, както и чрез обединяването да бъде съкратена администрацията.

    Окончателно отпадна идеята, заради която през лятото имаше протести – онко-, психо- и кожните диспансери да се обединят с други болници. Акредитацията на болниците няма да е задължителна за договор с НЗОК, както е и в момента, а за директорите на лечебни заведения остава изискването да имат квалификация по здравен мениджмънт.

    Какво ще съдържат пакетите?

    До 15 септември трябва да е ясно какво ще съдържа основният пакет и какво – допълнителният, обясни зам.-здравният министър Ваньо Шарков. Болестите от основния ще имат приоритетно и, според обещанията на Москов, 100% гарантирано финансиране, докато за тези от допълнителния парите ще са по-малко от сега и за лечение ще се чака. В основния пакет ще са детското и майчиното здравеопазване, инсултите, кардиологията, кардиохирургията и инвазивната кардиология, неврохирургията и травматологията. В допълнителния засега е ясно, че ще са “пъпките”, по думите на Шарков – т.е. второстепенните заболявания. Повечето еднодневни очни операции пък ще минат от болничната към извънболничната помощ. Основният пакет също не беше дефиниран в закон, а определянето на съдържанието му беше оставено изцяло на МЗ.