• Лекари, пациенти, болници и правозащитници внесоха декларация срещу лимитите в здравеопазването

    October 2, 2015

    Участниците в Национална кръгла маса за реформи и здравеопазване без ограничения настояват държавата да възстанови прилагането на принципа „финансирането следва пациента”

    „Не приемаме и няма да приемем в бъдеще дейността на лечебните заведения да се лимитира и по този начин се ограничават правата на пациентите за достъп до навременно и качествено лечение“. Така започва декларацията, под която подписите си сложиха Центърът за защита на правата в здравеопазването, Федерация „Български пациентски форум” и Българската асоциация за закрила на пациентите, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници, както и директори на над 30 болници. Участниците се обявиха против нормите, които водят до административно закриване на лечебни заведения, принудително сливане и налагането на административни ограничения пред изграждането на нови болници. Според тях успехът или неуспехът на едно лечебно заведение трябва да зависи изцяло от това дали пациентите са доволни или не от предоставеното им лечение.

     

    „Настояваме държавата да възстанови прилагането на принципа „Финансирането следва пациента”, както и да създаде необходимите правила за ефективен и обективен контрол от страна на институциите, но и на самия потребител на медицински услуги, над качеството на медицинската дейност”, се казва още в декларацията.

    Според справка на касата, предоставена на Лекарския съюз, от март до юли болниците са извършили надлимитна дейност за 31.8 млн. лева, която в края на годината се очаква да достигне 60-65 млн. лева. В писмо до НЗОК председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев посочва, че изпълнителите на медицинска помощ се превръщат в “безплатни донори на здравната система“. От съсловната организация припомнят и съдебната практика досега, която показва, че в крайна сметка НЗОК ще трябва да плати извършената от болниците дейност заедно с начислените лихви.

    Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването заяви, че всички са съгласни, че в момента системата не е добре и се нуждае от промени, но той е скептичен дали предприетите реформи ще доведат до желания резултат. „Здравната система ще бъде най-добре, когато на нея се гледа като на пазар, предлагащ бизнес услуги, а не като администрация“, коментира той .

    От Националното сдружението на частните болници коментираха, че лимитите правят точно обратното на това, което правителството твърди, а именно, че реформата работи в полза на по-качествено и комплексно лечение. „Пациентът отива в болницата, където му казват, че не могат да го приемат, защото спазват ограниченията. Той се връща вкъщи и чака да го приеме точно този лекар в тази болница, която си е избрал, а същевременно заболяването му се влошава и лечението се оскъпява. Лекарите започват да губят доверие в системата и мотивация. С тази реформа се постига по-скъпо лечение, а не по-добро качество”.

    Представители на пациентите изтъкнаха, че популистките заявления на политиците, че рестриктивната политика е в интерес на пациентите, не са верни. „Когато се предприемат реформи в здравеопазването, редно е да се чуе гласът и на пациентите и на съсловните организации“.

    „Ако някой краде чрез клинични пътеки, това трябва да бъде проконтролирано и установено от НЗОК“, заяви председателя на асоциацията за закрила на пациентите и припомни, че порочният кръг за генерирането на надлимитна дейност се дължи на заложените дефицити в бюджета на касата през последните години.

    „Необходима е спешна дискусия по същество бюджета за здравеопазване за2016“, заяви представителя на Надзорния съвет на НЗОК Григор Димитров. Като работодател представителят на КРИБ в надзора бе категоричен, че лимитите не са начинът за управление на която и да било дейност.

    Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че държавата трябва да се погрижи за повишаване на събираемостта на здравните вноски, както и заплащането на пълния им размер. Настоява се и за увеличаване на процента от БВП за здравеопазване, който се отделя от бюджета. Гилдията приема изцяло заявеното намерение на правителството за осигуряване на комплексно лечение, но същевременно отбелязва, че то не се осигурява само чрез обедняването на структури, а и чрез организационни и финансови механизми.