• Имунотерапия на туморите – “събужда” имунната система

    June 1, 2015

    Имунотерапията е сред експерименталните методи за лечение на туморите. Този подход се базира на разбирането, че за възникването, развитието и изхода на злокачествените новообразувания ключово значение има състоянието на имунната система. В този ред на мисли, ако функционалното състояние на последната бъде подсилено по правилния начин, има вероятност тя да се активира до такава степен, че да осъществи контрол върху туморния процес.

    Разработени са 4 типа противотуморна имунотерапия. Първият тип е т.нар. активна неспецифична имунотерапия. Касае се за вещества от природен или синтетичен произход. Те се вкарват в кръвообращението и предизвикват глобално активиране на всички компоненти от имунната система, включително и на тези, отговорни за противотуморниата защита.

    Например, доказано е, че компонентите на БЦЖ ваксината могат да активират противотуморни бели кръвни клетки. Този ефект се използва в експерименталното лечение на карцинома на пикочния мехур и на малигнения меланом. Ваксината се инжектира в туморните маси и насочва активираните имунни клетки към неопластичния процес. При някои пациенти обаче, ефектът е обратен на желания. Това обяснява защо разгледаният тип имунотерапия не е унифицирана форма на лечение на посочените тумори.

    Друг интересен пример за активна неспецифична имунотерапия е използването на вируси за експерименталното лечение на някои тумори. Към университета в Дюк, САЩ, се провежда клинично проучване, в което клетките на злокачествения мозъчен тумор – глиобластом, се заразяват с модифициран вариант на вируса на полиомиелит. В статистически значим процент от случаите, това води както до директна смърт на заразените туморни клетки, така и до активиране на имунната система, която по-ожесточено ги атакува.

    Вторият тип противотуморна имунотерапия е активната специфична имунотерапия. Тя се реализира чрез различни ваксини, които съдържат молекули, открити в туморните клетки. Това ще рече, че имунотерапията е насочена директно към конкретния тумор, не активира цялата имунна система, а само тази част от нея, която е отговорна за противотуморната защита. Това е най-интензивно развиващата се форма на имуотерапия и на нея се възлагат големи надежди.

    Интересни форми на този тип имунотерапия са ДНК ваксините. Чрез тях в туморните клетки се вкарват т. нар. плазмиди, които трансформират клетките в по-видими за имунната система. Разработват се и ваксини с т. нар. дендритни клетки, които са предварително активирани туморни убийци.

    Третият тип противотуморна имунотерапия е пасивната хуморална имунотерапия. Тя се изразява във въвеждане в организма на специфични противотуморни антитела. Последните се захващат за повърхността на туморните клетки и по този начин насочват имунната система към тях. Сериозен проблем тук се оказва значителната антигенна изменчивост на злокачествените тумори. Поради това, в някои случаи, антителата се оказват “остарели” и не се ловят там, където трябва.

    Последният тип е генната имунотерапия. Това е най-оригиналната и висша форма на експериментално лечение. Идеята на тази терапия е да бъде достигнат генетичният апарат на конкретния тумор и, образно казано, “лошите” гени да бъдат потиснати, а “добрите” стимулирани. Генната терапия крие рискове за нормалните клетки. Поради това тя е подложена на строг контрол.

    В заключение, може да се каже, че науката непрестанно се развива и може би всеки ден тя прави крачка напред към по-добро. Олицетрворение на тази констатация са многобройните експериментални проучвания в областта на имунотерапията. Някои от формите на имунотерапия дават обнадеждаващи резултати. Бидейки все още експериментално лечение обаче, имунотерапията е последна линия на лечене в онкологията.