• Едва един от всеки трима хипертоници се лекува адекватно

    May 18, 2015

    Честотата на хипертонията у нас е над средната за Европа. Това съобщават лекарите от Българската лига по хипертония по повод 17 май, когато се отбелязва световния ден на заболяването.  Според специалистите, в страната честота на хипертонията е около 55% при средна за Европа 30-45%. От пациентите с това заболяване адекватно лекуваните са едва 37%, сочат още данните на медиците.

    Артериалната хипертония (АХ) е водещият глобален риск за смъртност, отговорен за 9,4 милиона отнети човешки живота годишно. Всеки трети в света е с високо кръвно налягане, а ефективно лекуван е само един от трима.

    Повишеното кръвно налягане значително увеличава риска за микро и макроваскуларни усложнения, удвоява общата смъртност и честотата на инсултите, утроява вероятността за исхемична болест на сърцето (ИБС) и ускорява прогресията на диабетната нефропатия, ретинопатия и невропатия.

    Адекватното лечение на АХ удължава живота. Снижението на систолното артериално налягане с 12 mm/Hg за 10г. спасява от смърт 1 от 11 лекувани пациенти, понижава честотата на мозъчния инсулт с 35-40%, на миокардния инфаркт – с 20-25%, и на сърдечната недостатъчност – с 50%.

    Артериалната хипертония често е част от съчетание на антропометрични и метаболитни нарушения, включващи коремно затлъстяване, дислипидемия (нарушен мастен профил), висока кръвна захар и др., дефинирани като „метаболитен синдром” (МетС). Затлъстяването е рисков фактор №1 за АХ. По тази причина, Българската лига по хипертония избра компонентите на метаболитния синдром да бъдат акцент в Националната информационна кампания, посветена на Световния ден на хипертонията 2015, която премина под надслов „Здравословно тегло – здравословно кръвно налягане”.

    Още през 2002 г. Световната здравна организация алармира, че глобалната епидемия от нарастване на сърдечносъдовите заболявания е свързана с нарастване броя на лицата с наднормено тегло и затлъстяване. Над 1 милиард от хората по света са с наднормено тегло, от тях 400 милиона – със затлъстяване. Затлъстяването е все по-голям проблем и сред подрастващите. В света се отчита, че 1 от 6 деца е със свръхтегло, а в САЩ – 1 от 3.

    По данни на Българското ендокринологично дружество, затлъстяване у нас имат 34,93% от населението, а наднормено тегло – 38,95%. Това означава, че всеки втори български мъж (45%) и всяка трета българска жена (32,4%) между 30-60 години е с наднормено тегло. По-тревожен е фактът, че 40% от българските деца (21,9% от момчетата и 17,7% от момичетата между 5-17 години) също са с наднормено тегло или затлъстяване. Това говори не само за естетичен проблем, а за проблем на влошено здраве, на риск за редица сериозни заболявания, заплашващи качеството и продължителността на живота. Тясната връзка на някои сърдечносъдови заболявания със затлъстяването дефинира групата на „свързани със затлъстяването сърдечносъдови заболявания”. Това са артериалната хипертония, атеросклерозата, сърдечната недостатъчност, предсърдното мъждене, мозъчният инсулт, сънната апнея, периферните венозни заболявания.

    Наднорменото тегло е един от най-силните предиктори на артериалната хипертония. Хипертонията е около 6 пъти по-честа при лицата със затлъстяване в сравнение с тези с нормално тегло. Честотата на АХ нараства еднопосочно с нарастването на индекса на телесната маса (ИТМ = теглото/кг разделено на височината в м²).

    При ИТМ под 25 кг/м² (норма) честотата на артериалната хипертония е около 15%. При ИТМ над 25кг/м² честотата на артериалната хипертония е 38% при мъжете и 42% при жените. При ИТМ над 30 кг/м² рискът за мозъчен инсулт се повишава с 32%. По-тясна е връзката на коремния тип затлъстяване с артериалната хипертония. Сантиметрите на коремната обиколка, които носят повишен сърдечносъдов риск за мъже са над 102 см, а  за жени – над 88 см.

    Намаляване на телесното тегло чрез нискокалорийна диета и повишена физическа активност може да повлияе затлъстяването и това се препоръчва като първата и най-значима стъпка в терапевтичния подход за редукция на телесното тегло, а от там и като първа мярка за намаляване на сърдечносъдовия риск, превенцията и/или лечението на захарен диабет тип 2. Редукцията на телесното тегло води до редукция на артериалното налягане. Понижаването на теглото с 10 кг води до понижаване на систолното налягане с  5 до 20 mm/Hg, а също и до подобряване отговора към медикаментозно лечение.