• Д-р Стойчо Кацаров: БЛС и НЗОК да преговарят за анекс към НРД, а не за цени на пътеки

    June 1, 2015

    НЗОК предложи на БЛС да започнат преговори за намаляване на цените на клиничните пътеки. БЛС веднага отговори, че не е съгласен, а вместо това иска актуализация на бюджета на НЗОК със 150 милиона лева.

    Очевидно е, че НЗОК е изправена пред нарастващ натиск да плаща повече, отколкото има. С времето проблемът става все по-тежък и актуализацията на бюджета ще бъде неизбежна. Предложеното механично намаляване на цените на пътеки с някакъв процент не е добро решение.

    Вместо да смятат с калкулаторите от коя пътека колко лева ще спестят, НЗОК и БЛС могат да направят много повече в едни преговори. Ето някои идеи:

    Отдавна е назряло времето значителна част от клиничните пътеки да бъдат извадени в извънболничната помощ. Например всички пътеки, предвиждащи еднодневна хирургия, диагностични и терапевтични пътеки, които не изискват непременно болничен престой, пътеки за кожни заболявания, УНГ, очни и др. Сега в НРД са предвидени 5 пътеки за лечебни заведения за извънболнична помощ, а анализът показва, че броят им може да нарасне на 100. Ако бъдат допуснати за изпълнение в извънболничната помощ, цените им могат да бъдат намалени и това няма да е несправедливо, защото и разходите са по-малки.

    Друго нещо, което БЛС и НЗОК могат да договорят, е въвеждането на коефициенти в цените на пътеките. Не е все едно дали лекуваш 25-годишен младеж в разцвета на силите си или 80-годишен старец. Напълно логично е разходите за възрастния човек да са по-високи, следователно въвеждането на коефициент спрямо възрастта на болния би било справедливо. Същото се отнася за наличието или отсъствието на съпътстващи хронични заболявания. Очевидно е, че за болен, постъпил за коремна операция и съпътстващ захарен диабет, ще бъдат направени повече разходи, отколкото ако нямаше диабет. Следователно напълно справедливо е да се въведат коефициенти за тежест и по отношение на наличието или отсъствието на тежки хронични заболявания.

    Третото нещо, което могат да договорят НЗОК и БЛС, е да позволят аутсорсинг на дейностите по клинични пътеки – извършването им от външни изпълнители. Такива могат да бъдат лабораторни и образни изследвания, патология и др. Това ще позволи на болниците да спестят ненужни разходи за персонал и оборудване, а от там ще се намали натискът за хоспитализации на всяка цена.

    Следващото нещо, което НЗОК може да направи и сама, е да преразгледа реимбурсната си листа. Минималното реимбурсиране на лекарства за домашно лечение е пропорционално на максималната хоспитализация. НЗОК трябва да увеличи реимбурсирането на тези лекарства, особено на антибиотиците, и така да намали „интереса“ на пациентите за хоспитализация. Същото се отнася и за някои труднодостъпни изследвания като КАТ, ЯМР, ЕЕГ, ЕМГ и др. Улесняването на достъпа до тях ще излезе по-евтино, отколкото същите да бъдат платени през клинична пътека.

    Накрая, разбира се, че цените на клиничните пътеки не са неприкосновени. Не е нужен много задълбочен анализ, за да се види, че има както подценени (в повечето случаи), така и надценени пътеки. Така че преговори за цените на отделни пътеки не бива да се изключват априори.

    Постигането на съгласие по тези въпроси е напълно постижимо в рамките на едни преговори, а едва ли има по-подходящ момент от сегашния.

    Това означава, че НЗОК и БЛС трябва да започнат преговори за анекс на НРД, а не преговори по чл. 12 от договора. За такива преговори не е нужно да се чака 1 юни. Могат да започнат веднага.