• Новите орални антикоагуланти навлизат все по-широко в клиничната практика у нас

    February 17, 2015

    Важно е личните лекари да познават добре възможностите на тези медикаменти, подчертават специалисти

    Всяка година в България се регистрират между 10 000 и 16 000 новозаболели с дълбока венозна тромбоза (ДВТ), приблизително 10 000 пациенти развиват белодробен тромбоемболизъм (БТЕ), като 5500 от тях умират по тази причина. Тези данни бяха представени на научен симпозиум миналата седмица, посветен на мястото на новите орални антикоагуланти в съдовата хирургия, пулмологията и ангиологията.

    Лечението на тези заболявания е свързано с огромни финансови разходи и намирането на рационални подходи за постоянен и ефективен контрол на състоянието на тези пациенти е от съществено значение, единодушни бяха лекторите, които цитираха статистически данни за Европа и света. Днес е доказано, че клинично над 50% от пациентите с ДВТ и 70% от болните с БТЕ остават неразпознати. Между 50% и 90% от болните с ДВТ развиват белодробна емболия от различен вид, а приблизително 10-12% от болничната смъртност в страните от ЕС се дължи на белодробен тромбоемболизъм.

    Венозният тромбоемболизъм остава третото по честота сърдечносъдово заболяване след исхемичната болест на сърцето и мозъчния инсулт, а като причина за смърт е на четвърто място след инсулта, инфаркта и онкологичните заболявания. Болничната смъртност от венозен тромбоемболизъм е чувствително по-висока от смъртността в резултат на вътреболнични инфекции, сочат още статистиките.

    Новите орални антикоагуланти вече са на разположение на нашите лекари, отскоро повечето лекарствени продукти от тази група са включени в реимбурсната листа на НЗОК, което означава, че българските пациенти имат възможност да се лекуват по най-съвременния начин, стана ясно по време на симпозиума. „Голямото предимство на новите орални антикоагуланти е техният благоприятен профил на безопасност и удобство при приложението, тъй като не е необходим постоянен лабораторен контрол“, коментира доц. Димитър Петков, ръководител на отделение по съдова хирургия и ангиология в МБАЛ „Тракия“ в Стара Загора. Според него от чисто практическа гледна точка е важно болните навреме да се насочват от личните лекари към специалист, да се подобри ранната диагностика, акцентът да бъде поставен върху индивидуалната преценка на риска и да има пълноценна връзка между лекуващия лекар и пациента.

    „Тези медикаменти навлязоха относително бързо в България, а благодарение на усилията на индустрията, ние специалистите получаваме навреме информация за възможностите, които те предлагат. Важно за новите орални антикоагуланти е тяхната висока ефективност при много по-добра безопасност, а това ги прави изключително подходящо средство за ефективна профилактика на венозния тромбоемболизъм“, посочи доц. Васил Червенков, председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. В допълнение той поясни, че пациентите, които приемат медикаменти от тази група, постигат адекватна денонощна антикоагулация, която е постоянна и равномерна, за разлика от болните, лекувани с витамин К-антагонисти – доказано е, че едва половината от пациентите, приемащи тази терапия от по-старо поколение, постигат адекватна антикоагулация. Според специалиста в случая става въпрос за по-добро съотношение между цена и ефективност, разглеждано в по-широк контекст, защото приложението на новите медикаменти е максимално опростено, не се налага болният да бъде често консултиран, не са необходими периодични лабораторни тестове, които са правило при пациенти на терапия с антагонисти на витамин К.

    Много важно е, допълни още доц. Червенков, личните лекари да бъдат добре информирани за възможностите на това лечение, същото се отнася и за колегите от други специалности – най-вече ортопеди травматолози, акушер-гинеколози, хирурзи. В тези области се правят големи операции, пациентите, прекарали такива интервенции, попадат във висок риск от венозен тромбоемболизъм, което налага нивото на информираност на лекарите да бъде високо. Според него може да се очаква в близките години разширяване на спектъра на научните изследвания, свързани с прилагането на тези продукти в онкологичната хирургия, тъй като онкологичните пациенти са една по-специфична група болни, при които може да се наблюдава преход от хипокоагулация в хиперкоагулация и овладяването на тези състояния има своите особености и рискове.