• Защо ни е НЗОК и Надзорен съвет? Защо ни е изобщо здравно осигуряване?

    February 17, 2015

    Центърът за защита правата в здравеопазването излиза със становище във връзка с приемането на твърдите болнични лимити. Остава отворен и въпросът защо България се отдалечава от европейския принцип „парите следват пациента”

    Кой и как определи тези лимити на пациенти? Защо едни пациенти са „лимитни“, а други „надлимитни“, при положение, че всички са здравноосигурени и имат равни права? Това са само част от въпросите, които се задават в статия, публикувана на интернет страницата на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Повод за тях е изказването на зам.-министъра на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК Кирил Ананиев, че за декември 2014 г. болниците имат преразход с над 20 млн. лв. „След като действа още старият механизъм, за съжаление ще трябва да платим тази надлимитна дейност”, казва той.

    Коментарът на ЦЗПЗ:

    Използването на думата „преразход“ е неуместна. Преразход спрямо какво? Спрямо прогнозите на някой бюджетар, че през декември ще има точно определен брой болни с точно определени заболявания? Тази прогноза винаги ще е погрешна, освен ако въпросният бюджетар не е ясновидец. Следователно не става дума за „преразход“, а за погрешна прогноза. Но тя винаги ще е грешна.
    Какво значи „надлимитна дейност“? Това значи, че в болниците са постъпили повече пациенти за лечение, отколкото е предвидил бюджетарят. Кой и как определи тези лимити на пациенти? Защо едни пациенти са „лимитни“, а други „надлимитни“, при положение, че всички са здравноосигурени и имат равни права?

    Защо шефът на касата „съжалява”, че ще се наложи да плати тази надлимитна дейност? Не е ли точно това законовото задължение на НЗОК – да заплаща лечението на здравноосигурените лица?

    Лимити, бюджети и преразходи може да има в администрацията. Там има понятия, като средно-списъчен състав, средна работна заплата, щат, щатно разписание и пр. В администрацията може да се говори за „преразход“ и „лимит“. Там може да се прогнозира, доколкото се стъпва на нормативно определени изходни данни.

    Медицината не е само наука и изкуство. Предоставянето на медицинска помощ е високотехнологичен бизнес и няма нищо общо с администрацията.
    Никой не може да предвиди броя на болните, от какво ще боледуват и какви усложнения ще настъпят и в коя болница ще изберат да се лекуват. А и защо му е нужно?

    Пациентите предплащат медицинската помощ и имат право да я получат тогава, когато им е необходима и в която болница си изберат.

    Вярно е, че НЗОК има крайна сума пари за годината, но управлението на тези пари не се прави с бюджетни инструменти, поне доброто им управление.
    Най-лесно е да превърнеш болниците във второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, каквато изглежда е целта на някои.

    Тогава защо ни е НЗОК и Надзорен съвет? Защо ни е изобщо здравно осигуряване?